Емоционалният призив на иранския режисьор Джафар Панахи и трогателните думи на американския му колега Райън Куглър за насилието в Минеаполис развълнуваха присъстващите на церемонията по връчването на наградите на Националния съвет на кинокритиците на САЩ в Ню Йорк, съобщи БТА, позовавайки се на Асошиейтед прес.
На събитието филмът „Битка след битка“ на режисьора Пол Томас Андерсън отново беше коронован за най-добър филм на годината.
Церемонията, водена от Уили Гейст, се състоя два дни след наградите „Златен глобус“, на които „Битка след битка“ спечели приза за най-добър филм – комедия или мюзикъл.
Победителите на Националния съвет на кинокритиците бяха обявени предварително, поради което вечерта беше изцяло посветена на филма на Пол Томас Андерсън.
Основаният през 1909 г. Национален съвет на кинокритиците не само отличи „Битка след битка“ като най-добър филм на 2025 г., но присъди и наградите за най-добър актьор на Леонардо ди Каприо, за най-добър режисьор на Андерсън, за най-добър поддържащ актьор на Бенисио дел Торо и за най-добър дебютиращ актьор на Чейс Инфинити.
Изненадващо призът за най-добър филм беше връчен от Мартин Скорсезе, който похвали „дръзкото“ повествование и постижението на най-новата кинотворба на Андерсън.
„Както всички велики филми, той не може да бъде сравнен с нищо друго. Той е уникален. Това е велик американски филм“, каза Скорсезе.
Един от най-затрогващите моменти на вечерта беше речта на режисьора на „Грешници“ Райън Куглър, който получи наградата за сценарий за своя вампирски трилър. Куглър беше представен от изпълнителя на главната роля Майкъл Б. Джордан, с когото го свързва дългогодишно творческо партньорство.
Двамата бяха отличени от Националния съвет на кинокритиците и преди 13 години за първия си съвместен филм „Инцидентът на станция „Фрутвейл“.
Припомняйки си тази лента, базирана на истинската история за убийството на Оскар Грант през 2009 г. от полицай в Окланд, Калифорния, Куглър засегна и темата за неотдавнашния фатален изстрел срещу Рене Никол Гуд в Минеаполис, произведен от служител на американската Имиграционна и митническа служба (ICE).
„Бях млад и наивен и вярвах, че този филм ще промени света и че повече няма да виждаме кадри на хора, екзекутирани от държавни служители“, каза Куглър. „Отново и отново се оказва, че съм грешал. Трудно е да съм тук и да не мисля за Минеаполис, Минесота. Не мога да съм тук и да не мисля за Рене“, добави той.
Най-силно впечатление обаче направиха думите на иранския режисьор и дисидент Джафар Панахи, който в продължение на близо две десетилетия работи тайно в родината си, докато е под домашен арест или в затвора.
Най-новият му филм „Обикновен инцидент“ беше отличен с наградата за най-добър международен филм.
Лентата, вдъхновена от личния опит на Панахи с лишаването от свобода, представлява драма за отмъщение, която разказва за прекъсването на цикъла на насилие и потисничество в Иран.
По данни на базирана в САЩ новинарска агенция, към вторник броят на жертвите на националната репресия срещу демонстрантите в страната е надхвърлил 2500 души.
„Докато стоим тук, Иран стреля по протестиращи, а бруталното клане по улиците на страната продължава безпощадно“, заяви Панахи. „Днес истинската сцена не е на екраните, а по улиците на Иран. Ислямската република предизвика кръвопролитие, за да забави собствения си крах“, допълни той.
„Това вече не е метафора. Това не е история. Това не е филм. Това е реалност, писана с куршуми ден след ден“, продължи режисьорът.
Панахи призова филмовата общност да заеме ясна позиция и да използва всеки глас и всяка платформа, с които разполага.
„Днес киното има силата да застане на страната на беззащитните. Нека застанем на тяхна страна“, призова Джафар Панахи, чието послание, предадено чрез преводач, дълбоко разтърси публиката.
