Коледа е времето, когато най-много се нуждаем от любов, надежда и уют. Затова подбрахме 11 заглавия на филми, които смятаме за класика и които носят онова топло чувство, което ни обзема само по Рождество.

Не можете да ги видите на кино, един-два от тях може би ще хванете по някоя телевизия. Повечето може би са неизвестни, но гарантираме за отличното им качество, непреходните им ценности и човечността на посланията им.

Те казват всичко, което бихме искали да ви пожелаем за Коледа, скъпи читатели. Бъдете здрави и обичайте!

„Историята на Глен Милър“ (1954) на Антъни Ман – Този приятен филм е ценен освен с интересната история на прекрасния композитор, също и с автентичния джаз, с който е пълен, безкрайната любов към музиката и живота и с непобедимия си оптимизъм. Отлично лекарство срещу отчаяние.

„Доктор Живаго“ (1965) на Дейвид Лийн – Разтърсващата история по романа на Пастернак и с Омар Шариф в главната роля е толкова снежна, любовна и драматична, че въздействието й е най-добро не през август, а именно в края на декември. 

„Тигърът и снегът“ (2005) на Атилио де Джовани - Роберто Бенини е в главната роля тук, за да връща вярата, че когато има любов, има връщане дори от смъртта. Това е чудото, което всички чакаме, нали?

„Животът е прекрасен“ (1946) на Франк Капра - Джеймс Стюарт! Ако го чувате за първи път, ви завиждаме, че ще можете да ахнете от разкошните му роли. В този коледен филм героят на Стюарт дава и получава толкова много надежда, че на финалните надписи ще се усетите с мокри очи.

„Някои го предпочитат горещо“ (1959) на Били Уайлдър – Безкрайно симпатичната лента прелива от хумора на Уайлдър. Присъствието на Мерилин Монро, Джак Лемън и Тони Къртис гарантира два часа добро настроение. Нека Коледа да е Весела и звънтяща от смях!

 „Апартаментът“ (1961) на Били Уайлдър – Още един филм на големия кинематографист, превърнал се в безспорна класика и определен за най-добрия коледен филм. Извън многобройните награди, които получава, лентата впечатлява с дълбокия си хуманизъм и дава надежда за нещо по-добро и истинско.

„Дейвид Копърфийлд“ (1999) на Саймън Къртис – Маги Смит е причината да препоръчаме този филм, в който всичко зло довежда до пълно щастие. Чарлз Дикенс определено е бил майстор на коледния разказ, а филмът по романа му е прекрасен за Коледа. 

„Наистина любов“ (2003) на Ричард Къртис – Това е може би най-топлият и зареждащ съвременен филм, в който участват куп звезди.

„Въпрос на време“ (2013) на Ричард Къртис – Помечтайте си какво би било, ако имахме право на втори шанс. Ако можехме да върнем времето назад и да спасим всички онези изгубени мигове. 

„Боси в парка“ (1967) на Джин Сакс – Джейн Фонда и Робърт Редфорд са толкова млади и обаятелни тук, че филмът може да се гледа многократно. Топлината, която се излива от него, е точно коледна. 

„Сам вкъщи“ (1992) на Крис Кълъмбъс  - Един от най-симпатичните филми на Кълъмбъс, на който да се насладите с децата си, дори да са пораснали. Внимание! Само първата част, останалите не стават.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков