Документален филм за Васил Пармаков (1961 – 2016) – пианист, композитор и писател, ще има премиера на 14 ноември от 19 ч. в столичното кино „Влайкова”. Тогава не само екипът на филма, но и всички приятели, колеги, музиканти и хора, които обичат музиката на Пармаков, ще могат да изкажат своята почит към пианиста.

Режисьор на филма „Съдбата като джаз“ е Константин Занков. Заедно с Константин Петров пишат сценария за „Съдбата като джаз“ с идеята да споделят отново музиката на Пармака, както наричат джаз композитора, и да покажат какъв необикновен човек е бил той в очите на всички. Човек, който не се примирява с пошлото и въпреки него създава магия на сцената. Без ограничения. Експериментатор, който умело борави с музиката и знае как да изкара най-доброто от всеки инструмент. Импровизатор, който обаче следва поставените от самия него правила и създава силна връзка с музикантите на сцената.

„Съдбата като джаз“ представя музикалния път на Васил Пармаков. Документалният разказ тръгва от репетицията, минава през малките магии, които се случват между музикантите, и стига до чудото на същинския концерт. Целта му е да докаже, че именно джазът е съдбата, от която талант като Пармака не може да избяга. Това става ясно и от думите на хората, които стоят зад филма – режисьорът Константин Занков, съсценаристът Константин Петров и продуцентът на „Съдбата като джаз“ Костадин Бонев. 

ВАСИЛ ПАРМАКОВ е роден е на 30 септември 1961 г. в София в семейство на музиканти, негова майка е певицата Ани Пармакова. Завършва Българската държавна консерватория и от 1984 г. свири в различни групи, като „Подуене блус бенд“, и композира, включително музика за филми, като „Клиника на третия етаж“. През 1994 г. издава първия си солов албум „Lombroso“, по-късно основава групата „Зона Ц“. През 2011 г. издава сборника „Аз и майор Блюхер“. Умира на 21 май 2016 година в София.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...