бахти как вече много ме мързи. Нищо няма смисъл. Жените излъчват клиторни сокове. Мъжете и те. Храната няма никакъв вкус. Не ми се пие. Не ми се пуши. Музиката е шумна. Бойко е идиот. всичко мирише. Томоф лайква като шизофреник.Гонят ни. Искат от нас не знам кво си вече. КО ПРАИМ ВЕЧЕ. Гадни бебета. Абитуриенти. 3 -ти март. 9-ти септември. Национална гордост. Божо Димитров. Веждито.Мира Добрева. Слави. Комиците. Трагиците. Сметки. Данъци. Такси. ко праим вече. а?
---
По повод на мои предишни статуси........................ Рупето (лека му пръст)................. Мой любим приятел и страхотен музикант. Свирил в някакъв пиано бар. В Самоков, мисля. Джаз стандарти. Финно, елегантно........ Някаква местна мутра му изкрещял в лицето; - Аре стига с тия опери, бе - тука да не е църква.....
---
Някаква сервитьорка ми подхвърля половин хонорар. Като не куче. Кой съм? Къде съм? Лайно ли съм? Прислуга? Задник? Пишка? Портиер? Лакей? Отрепка? Защо бе. Защо.................да му еба мамата. В чек пойнта. Излагам се. Пред колеги. Мутреси идват. С бели якички. Алоооооооооооооо. Ние не сме ви слуги бе. Не сме велики. Просто си свирим музиката. Но не сме ви слуги. Не сме.
---
.....и свирим ние с Венци джаз стандарти. Трябва да свирим до 22.00. ДА. В 21.30 пристига сервитьорка. Спирайте. Спирайте. Веднага. Има недоволни клиенти. Кифли некви.....................Защо бе? Защо бе да му еба мамата.....................
---
Ми какво? Свирихме. Некви кифли се оплакали на персонала, че им заглушаваме ние с бате Венци техните приказки за молове и бързи кредити. Обидени. На нас /Персонала ни се скара. Ние сме никой, шит/ Искате да умрем ли? Готово Няма проблем/ Платиха ни по половин хонорар..
---
ей го. 1 и половина е. Аз сьъм си свежарка. Просто искам докато свиря някой да не ми крещи на главата. Толкова ли е много.................
---
Значи сега ще кажа нещо. Изпитвам нужда да го кажа. Някой приятели ми казват; - защо ги пишеш тези неща във ФБ? Четат те хора, които не познаваш, а и те теб...........................Дреме ми.
---
Почти не ми останаха вече живи роднини. Искам да се изприкажа. Какво пък толкова. Какво има да губи човек в сегашните лайняни времена.
---
Преди 7 години припаднах на улицата. Бях в Пирогов. Откриха ми тотално скапан чер дроб и панкреас. Стегнах се. Спрях да пия и да пуша. Така. Гадно беше. Винаги съм фиркал и пушил. Както и да е.
На кой да го кажа????????????????
---
Вършех си работата. Пътувах - у нас и в чужбина. Давах всичко от себе си. Парите никога не достигаха.Доживях до унижения. Милости и помощи.......Както и да е. Това си е моя дувар. Ше си пиша каквото си искам.Мама е единствения ми жив роднина. Тя иска да съм тачен, богат и успешен. Опитвам се да се правя на такъв.
Коства ми небивали усилия. Всъщност е съвсем друго.
Майната му...
---
Някога бях нормален човек.
Някога.
Сега вече не.
Зюмбюлите в мен разцъфтват и повяхват,
защото е пролет.
Животворна пролет.
Изпълнена с отровен злак.
С напъпили клони.
Всичко се събужда за живот.
Иска да се възпроизвежда.
Светът е бременен.
Всичко зеленее и цъфти.
То иска болка, страст и любов.
Любовта боли.
Защото в наши дни любовта вече боли.
Така е.
