„Днес ни напусна големият джаз пианист и човек Васил Пармаков” - написа цигуларят Веско Ешкенази във "Фейсбук". „Каква огромна загуба за музиката! Поклон пред него и неговия талант!”

Първи за смъртта му съобщи певецът Богдан Томов. Той написа:

"Пармачето вече го няма. Истина е, Бог да го прости и нямам думи за гениалния човек", съобщи "24 часа". 

Васил Пармаков е мотор на редица джазови формации, за него музикантите казваха, че е най-големият виртуоз. Член е на Zone C, Подуене блус бенд, свири с големи джаз имена като Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Иво Папазов -Ибряма, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко и много други.

Роден е през 1961 г. Работи дълго в чужбина: Швеция, Норвегия, Дания и Финландия в различни международни банди, завръща се през 1990 г., а оттогава до днес свири с блус, джаз и рок формации, пише филмова и театрална музика, издава в различни албуми авторски парчета и собствени аранжименти, припомня "Фрог нюз". Пармаков свиреше на пиано и на ударни инструменти.

Автор е на белетристичния сборник „Аз и Майор Блюхер“. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...