"Свободна Европа"

Тя е една от най-големите звезди на френското кино вече почти шест десетилетия. Има зад гърба си десетки незабравими роли и не спира да защитава каузите, които смята за важни. Тя е Катрин Деньов, която на 22 октомври навърши 78 години.

Кариерата й в киното започва, когато е едва на 14 години с филма „Ученички“ (Les Collégiennes, 1957). Тогава не е сигурна, че иска да е актриса. Но от онзи момент до днес не е спряла да се занимава с кино. Участвала е в повече от 100 филма и има десетки награди.

„Когато правиш нещо, което много обичаш, като да снимаш филми или да пишеш, това ти помага да останеш във форма дори когато си много уморен“, казва тя в интервю през 2015 г.

Започва да се занимава с актьорска работа покрай по-голямата си сестра Франсоаз Дорлеак. Двете заедно играят в няколко филма, от които най-популярен е „Госпожиците от Рошфор“ (Les Demoiselles de Rochefort, 1967) на Жак Деми. Същата година Франсоаз умира при катастрофа. Катрин Деньов никога не говори публично за смъртта на сестра си.

Първата й голяма роля е във „Порок и добродетел“ (Le Vice et la Vertu, 1963) на режисьора Роже Вадим. За ролята на Жюстин 20-годишната Деньов боядисва косата си руса и оттогава не променя цвета.

Следва главната роля в мюзикъла „Шербургските чадъри“ (Les Parapluies de Cherbourg, 1964) на Жак Деми. По-късно Деньов казва, че именно срещата с режисьора я е накарала да поиска да продължи да бъде актриса.

Голяма популярност й носи ролята на богата съпруга с таен живот на проститутка във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица“ (Belle de jour, 1967). Играе и главната роля във филма на Роман Полански „Отвращение“, в „Сирената от Мисисипи“ и „Тристана“.

Последният филм, в който е участвала, е „Истината“ (La Vérité, 2019) на японския режисьор Хирокадзу Корееда, в който си партнира с Жулиет Бинош и Итън Хоук.

Освен като актриса, Деньов има изяви като модел и като рекламно лице за марки като „Шанел“ и „Ив Сен Лоран“. Два пъти се е снимала за списание „Плейбой“.

Катрин Деньов е известна и с активната си гражданска позиция.

През 1971 г. е една от 343 актриси, писателки, певици и интелектуалки, които подписват отворено писмо, в което признават, че са направили аборт. По това време във Франция прекъсването на бременността е инкриминирано, а наказанието е затвор. Затова много жени прибягват до аборт в домашни условия, който е опасен за живота им. „Манифестът на 343-те“ призовава пълната забрана на аборта да отпадне. Това се случва през 1975 г.

Деньов участва и в световни кампании за отмяна на смъртното наказание.

През 2018 г. актрисата става обект на критики като подписва отворено писмо, в което се казва, че движението MeToo, което беше започнато от жертви на сексуален тормоз, е стигнало „твърде далеч“ и се е превърнало в „лов на вещици“. По-късно Деньов каза, че твърдо се противопоставя на насилието и се извини на жертвите, които са се почувствали засегнати.

Когато дава интервюта, Деньов предпочита да говори само за работата си и рядко коментира личния си живот. През последните години обаче често казва, че обича да прекарва свободното си време като се занимава с градинарство и гледа петимата си внуци. Има две деца – Кристиан Вадим от съжителството си с режисьора Роже Вадим и Киара Мастрояни от връзката си с актьора Марчело Мастрояни. Била е женена за фотографа Дейвид Бейли.

Катрин Деньов е родена в Париж в семейството на Морис Дорлеак и Рене Деньов. Тя приема фамилията на майка си, за да се разграничи от сестра си, която вече е добила известност като актриса, когато Катрин започва кариерата си.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...