ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Тя невинаги е искала да се занимава с кино. Всъщност в училище е сред най-обещаващите ученици – само на 5 години преминава във втори клас, а на 15 печели стипендия, за да учи в университет. Тя започва следването си там, но бързо прекъсва, защото решава, че иска да стане модел. И взима съдбоносно решение - мести се в Ню Йорк, където открива, че освен красиво лице има и голям актьорски талант.

Става дума за актрисата Шарън Стоун, която в петък отпразнува свой 65-и рожден ден. Дори на 65, един етикет не спира да я преследва – този на секс символ. Самата Стоун обаче многократно казва, че не се възприема по този начин.

„Имам толкова много други реални постижения, има толкова много други смислени неща за обсъждане“, казва тя в интервю за "Вог". И действително е така.

Нейната филмова кариера започва скромно – като статистка, но в продукция на неслучаен режисьор: филма на Уди Алън Stardust Memories. След него младата Стоун трябва да се бори, докато получи по-съществена роля. Първоначалният й пробив е през 1990 г. с Total Recall, където си партнира с Арнолд Шварценегер.

Истинската й слава обаче идва само две години по-късно с психотрилъра „Първичен инстинкт“, с който печели първия си "Златен глобус" и номинация за "Оскар".

Именно „Първичен инстинкт“ обаче е и филмът, който й донася етикета „секс символ“ - заради сцената, в която героинята на Стоун, облечена в къса пола, за момент разтваря скръстените си крака. Едва десетилетия по-късно, през 2021 г. Стоун разкрива в своята автобиография, че е била подведена от режисьора Пол Верховен за това до каква степен ще се вижда голотата ѝ – нещо, което той отрича.

Еротичният трилър Sliver, който снима след това, затвърждава етикета на фатална жена, от който актрисата не може да се отърве и до днес. Въпреки че през 1996 г. изиграва може би най-комплексната си роля в криминалната драма Casino на Мартин Скорсезе, за която е удостоена с втори "Златен глобус" и още една номинация за "Оскар", и въпреки че в годините след това се снима в редица високо оценени независими продукции (като Broken Flowers) и телевизионни сериали (като The Practice, за който получава награда "Еми").

Именно заради собствения й опит темата за сексуализирането на жените в кино индустрията се превръща в основна за Стоун през последните години. В своята автобиография тя разказа, че е загубила делото за попечителството върху най-големия си син заради филма „Първичен инстинкт“ и въпросната си най-известна сцена.

„Съдията попита детето ми дали знае, че майка му прави секс филми. Това беше насилие от системата, която реши каква майка съм само на база на филмите, които правя“, разказва Стоун.

По думите й вътре в индустрията също има огромен проблем с отношението към жените. В собствената си кариера тя лично се е сблъсквала с продуценти, които препоръчват на актрисите да спят с колегите си актьори, за да се получи „по-добра химия“ между тях, и режисьори, които са отказвали да я режисират, „освен ако не им седна в скута“.

„Повечето филми са написани от мъже, режисирани от мъже, направени от мъже, с мъжки начин на мислене. Изобщо без да се взима предвид какви са всъщност жените, как мислим и чувстваме“, казва Стоун пред "Вог".

Тя не се притеснява да говори и по друга чувствителна тема, засягаща отношението към жените в обществото. Преди няколко години американската актриса, която има три осиновени деца, сподели, че е преживяла 9 спонтанни аборта. В тези ситуации обаче мнозинството от жените не получават нито нужното разбиране, нито необходимата медицинска подкрепа, смята тя.

„Това не е някакъв дребен въпрос, физически или емоционално. И въпреки това ни карат да се чувстваме сякаш това е нещо, с което трябва да се справим сами и тайно, вярвайки, че сме се провалили”, написа Стоун в коментар в Инстаграм преди година.

Освен неуспешните опити да има свои биологични деца, през годините Стоун преминава и през редица здравословни проблеми. През 2001 преживява инсулт, няколко години по-късно в гърдите й са открити доброкачествени тумори, а по време на операцията хирургът без нейно съгласие решава да уголеми бюста й. Казва й чак след операцията, а Стоун е шокирана.

Днес актрисата казва, че е преодоляла травмите и открито говори за тях. Пред "Ню Йоркър" се определя не като „жертва“, а като „човек, който е оцелял“. Говори и за нуждата от промяна в отношението към жените.

„Това не е проблем само на Холивуд и точно това много исках да кажа в книгата си“, посочва Стоун.

„Това нещо започва от дома. Случва се, защото не говорим за него достатъчно силно. Случва се, защото обвиняваме за него хората, на които се случва, а не хората, които го правят.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...