В есето "Терористът в мозъка на съпруга ми" Сюзън Шнайдър - жената на Робин Уилямс, разказва за тежкото му заболяване, довело го до самоубийство, съобщи „Дневник“. Текстът е публикуван на страницата на Американската академия по неврология - neurology.org. Известният актьор се обеси на 11 август 2014 г. на 63 години вследствие на заболяване от тежка деменция и Паркинсон.

Още в първото изречение Шнайдър обяснява, че пише, за да помогне на невролозите да разберат по-добре пациентите си, които страдат от същите болести. Според патолозите Уилямс е имал една от най-агресивните форми на деменция с висока концентрация на телца на Леви (LBD) в мозъчния център, отговорен за емоциите на страх и тревожност.

"Това е била причината за параноята и неприсъщите му реакции. Как ми се ще той да знаеше за това, когато се мъчеше - че не е слабост на ума му или духа му, както той мислеше", пише Шнайдър. "Робин губеше разсъдъка си и го осъзнаваше. Можете ли да си представите болката и безпомощността, която е чувствал, усещайки как се разпада като личност? При това без да знае причината и без никой да може да му помогне - дори с цялата интелигентност и любов на света.“

"Искам някак да си рестартирам мозъка", казвал актьорът, който осъзнавал в какви тежки състояния изпада и много страдал от това. Лекарите му направили множество лабораторни тестове и скенери, но всичко било в норма освен високите нива на кортизол. „Имам ли Алцхаймер? Деменция? Шизофреник ли съм?“, питал Уилямс. Отговорът и на трите въпроса бил „не“.

През цялото време актьорът се подлагал на психотерапия, медитация, йога, карал колело, но нищо не повлияло върху тежките му симптоми за дълго. Семейството го обградило с любов, отдали се на любими неща – семейни празници, разходки, гледане на любими филми. Ръката му обаче започнала все повече да трепери. В разговор не намирал думите, които искал да използва. Мъчело го тежко безсъние. Завладяла го депресия. Започнали халюцинации, за които той никога не споделил с близките си, но медиците са уверени, че ги е имал, анализирайки негови записи. Съпругата му се срещнала с различни лекари, но никой не дал надежда, че нещо може да се подобри. Всички казвали, че става дума за изключително тежък случай на патологичната болест.

По ирония на съдбата последният ден на Шнайдър със съпруга й бил изключително спокоен и щастлив. Двамата си пожелали лека нощ и тя си легнала обнадеждена, че състоянието му се подобрява.

След смъртта на актьора жена му се посвещава на изучаването на неговата болест и смята, че ранните симптоми не са разчетени правилно. Днес Шнайдър е в борда на директорите на Американската фондация за изследване на мозъка и целта й е да помогне на милионите, страдащи от заболяването на съпруга й. Тя насърчава невролозите да не се предават, а да открият лечение за деменцията с висока концентрация на телца на Леви.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...