„Мини на съседната каса“, казват редовно млади продавачки в магазините. Случва се и в известни вериги, и в малки магазинчета. Така говорят непознати минувачи на улицата, служители в библиотеката, в киното, лекари и сестри в болницата, контрольори в обществения транспорт, чиновници на гишета…

Неучтивото говорене вече около две десетилетия е норма както в столицата, така и на село. Израснаха две поколения, които не са чували възпитана реч извън дома си и расте трето. Затихна поривът на 90-те години да се върнат учтивите обноски отпреди 9 септември 1944 година. 

Всички тези хора, скъсяващи без позволение и повод дистанцията, са продукт на българското образование. Очевидно е, че то не ги е научило на нормата, а когато липсва и домашното възпитание, процесът е завършен.

Не знам как такива хора се учат да говорят на „Вие“, те в голямата си част не разбират, когато бъдат попитани: „Познаваме ли се?“ 

Вече масово се избягват учтивите обръщения: господине, госпожо, госпожице. Остава да върнем „другарко“ и „другарю“. Не би било изненада…

Ваша Рада Госпожина