Кога, ако не на 10 ноември – 36 години след падането на Стената и на авторитарните режими в Източна Европа – можем да си го кажем: Свободата не е ценност №1 на българското общество. 

За половин човешки живот свидетелите на демократичните процеси през 1989 година отгледаха поколение, което не е научило нито един исторически урок, а голяма част от самите съвременници на свободата забравиха идеалите си. Така днес се множат тези, които:

- Не виждат опасността от новия Хитлер и масовата смърт, причинена от режима му.

- Смятат за нормално страната ни да е сателит на чудовищния режим в Русия.

- Не желаят това, за което населението на трицифрен брой държави мечтае – да са член на клуба на богатите и проспериращи държави в Европа.

- Не осъждат масовите убийства след завладяването на България от армията на СССР през 1944 година.

- Мечтаят за здрава ръка, „която да не се съобразява с избори и парламент, както показа последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, поръчано и анализирано от „Отворено общество“.

Това отстъпление от демокрацията дава отровни плодове: расизъм, краен национализъм, дискриминация, култ към личността, кариеризъм, шуробаджанащина, нагаждане към корупцията, безкритичност към престъпленията във властта. 

Както вече стана дума: В основата на всичко е свободата. Свободните хора зачитат свободата и на останалите.  Незачитането й е в основата на безобразията и в бита, и в отношенията между данъкоплатците и публичните им институции, които те издържат – т. нар. държава. България през огромни периоди от историята си е била лишена от свобода, затова сериозно изостава. 

Влизаме в пореден цикъл на несвобода. И това е огромна опасност. Предупредени сте. 

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.