Кога, ако не на 10 ноември – 36 години след падането на Стената и на авторитарните режими в Източна Европа – можем да си го кажем: Свободата не е ценност №1 на българското общество. 

За половин човешки живот свидетелите на демократичните процеси през 1989 година отгледаха поколение, което не е научило нито един исторически урок, а голяма част от самите съвременници на свободата забравиха идеалите си. Така днес се множат тези, които:

- Не виждат опасността от новия Хитлер и масовата смърт, причинена от режима му.

- Смятат за нормално страната ни да е сателит на чудовищния режим в Русия.

- Не желаят това, за което населението на трицифрен брой държави мечтае – да са член на клуба на богатите и проспериращи държави в Европа.

- Не осъждат масовите убийства след завладяването на България от армията на СССР през 1944 година.

- Мечтаят за здрава ръка, „която да не се съобразява с избори и парламент, както показа последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, поръчано и анализирано от „Отворено общество“.

Това отстъпление от демокрацията дава отровни плодове: расизъм, краен национализъм, дискриминация, култ към личността, кариеризъм, шуробаджанащина, нагаждане към корупцията, безкритичност към престъпленията във властта. 

Както вече стана дума: В основата на всичко е свободата. Свободните хора зачитат свободата и на останалите.  Незачитането й е в основата на безобразията и в бита, и в отношенията между данъкоплатците и публичните им институции, които те издържат – т. нар. държава. България през огромни периоди от историята си е била лишена от свобода, затова сериозно изостава. 

Влизаме в пореден цикъл на несвобода. И това е огромна опасност. Предупредени сте. 

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...