Българската телеграфна агенция, която издържаме с данъците си, напоително информира за Празника на яйцето в Павликени.  Да, има и такава глупост. След празника на сланината, на ракията, сливата, динята, тиквата, на всякакви чорби, на чевермето, на мармалада - народът издигна в култ и яйцето. 

"Едно яйце – много възможности" бил надсловът на току що отминалият панаир. О, Рабле, можеше ли да го измислиш?

Като един Гаргантюа българският народ е издигнал в култ всичко, свързано с долницата си. Тече безкраен пир и никаква чума не може да го спре: ни войни, ни пандемии, ни поскъпване на горивата. Софрите са разпънати, националната гордост е надута до пръсване. Ядем и пием като дедите си! Аферим!

Цялата вакханалия естествено се вихри с общински пари. Всички изброени празници са основата на културните календари на села и паланки. Кметовете отчитат дейност, а поредно поколение в прованса расте с убеждението, че зурните, поп фолкът и софрите се наричат култура. Фолклорът отдавна е задушен и изместен от съвременен безобразен кич, а плюскането по въпросните панаири се опитва да догони размерите на гротеската на Марко Ферери от 1973 г. 

И дори да отчетем, че продажбата на яйцата "във всичките им възможности", е била с благотворителна цел, някак напира въпросът - а не можеше ли тази благотворителност да се съчетае с нещо културно: книги, творчество, наука... Ех, мечти... 

За пропусналите големия "празник" уточняваме, че община Павликени е потънала в боклуци, а в момента върви сеч на стари дървета на улица, водеща към жп гарата. Близо половината дървета не подлежат на сеч, защото са здрави, показва експертна оценка.

Празник на спасеното дърво обаче никъде не се предвижда.

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...