„Човешкият живот е изпълнен с толкова много заблуди, че щастието често се крие в тях.“
„Най-голямото щастие е да познаваш себе си.“
„Слепите водят слепите.“
„Човекът не се ражда, а се изгражда чрез образованието.“
„Нищо не е толкова естествено за човека, колкото любовта към себе си.“
„Природата не търпи нищо съвършено.“
„Всеки човек е доволен от себе си, дори когато другите не са.“
„Няма нищо по-забавно от това да бъдеш мъдър сред глупци.“
„Глупостта е най-голямата утеха в живота.“
„Мъдрецът избягва обществените почести, защото познава тяхната суета.“
„В страната на слепците едноокият е цар.“
„Няма трайно приятелство без снизхождение към недостатъците на другия.“
„Бракът е най-висшата степен и усъвършенстване на приятелството.“
„Човешките отношения не биха могли да бъдат трайни, ако хората не си прощаваха взаимните слабости.“
„Мъдрият носи два езика – единият, за да каже онова, което може да се каже, а другият – онова, което трябва да се каже.“
„Владетелите са нещастни, защото рядко чуват истината.“
„Нищо не помним толкова добре в зряла възраст, колкото онова, което сме научили в младостта си.“
„Първата стъпка към ученето е любовта към учителя.“
„Най-важното за човешкото щастие е доброто обучение и правилното възпитание.“
„Съдбата винаги е по-благосклонна към глупците, отколкото към мъдрите.“
„Най-голямото нещастие на владетелите е, че около тях има повече ласкатели, отколкото истински приятели.“
„Добрият владетел трябва да се грижи за благоденствието на народа си, а не за собствената си изгода.“
„Не желая да бъда гражданин на един град, а на целия свят.“
ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ е нидерландски философ, писател, богослов и един от най-видните представители на Ренесансовия хуманизъм. Роден е в Ротердам, Нидерландия, вероятно през 1466 г. Наричан е „Князът на хуманистите“. Посвещава живота си на знанието, образованието, философията и духовното усъвършенстване на човека.
Най-известното му произведение е „Възхвала на глупостта“ (1509), в което осмива човешката суета, лицемерието и невежеството. Подготвя и публикува прочуто критично издание на гръцкия Нов завет през 1516 г. Защитава образованието, свободата на мисълта, толерантността и силата на разума. Вярва, че обществото може да се промени чрез знание, нравственост и диалог.
Умира на 12 юли 1536 г. в Базел, Швейцария.
Оставя след себе си духовно наследство, което утвърждава човечността, просвещението и мира като основи на цивилизацията.
