Петима журналисти на руското независимо издание „Новая газета“ са били убити във връзка с професионалната си дейност от 2000 г. насам. Сред тях са разследващите журналисти Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова и правозащитничката Наталия Естемирова, която също е сътрудничила на вестника. Това се посочва в решение на Европейския съд по правата на човека от 2024 г.

Към тях трябва да бъде добавено и името на адвоката и правозащитник Станислав Маркелов, който е работил по случаи, отразявани от изданието, и е убит през 2009 г. Редакцията на „Новая газета“ също го включва сред шестимата свои колеги, загубили живота си заради професионалната и обществената си дейност.

Първият от журналистите, Игор Домников, е нападнат с тежък предмет пред дома си в Москва на 12 май 2000 г. и умира от получените травми на 16 юли същата година. Той е разследвал корупция и злоупотреби с власт. По случая са осъдени няколко души, включително организатори на нападението.

Юрий Щекочихин, заместник-главен редактор на „Новая газета“, умира на 3 юли 2003 г., на 53-годишна възраст, след внезапно и тежко заболяване. Малко преди смъртта си той разследва корупционни схеми, в които са замесени представители на руските силови структури и прокуратурата. Лекарите обясняват състоянието му с остра алергична реакция, но причината за нея така и не е установена. Близките и колегите му подозират отравяне, а Комитетът за защита на журналистите и международните журналистически организации многократно са призовавали за пълно изясняване на обстоятелствата около смъртта му. Руските власти не образуват разследване за убийство.

Една от най-известните жертви на насилието срещу журналисти в Русия е Анна Политковская. Тя е застреляна във входа на жилищната си сграда в Москва на 7 октомври 2006 г. Политковская е известна с разследванията си за войната в Чечения, нарушенията на човешките права и злоупотребите на руските военни и местните власти. Убийството ѝ предизвиква международен отзвук. Няколко души са осъдени за участие в престъплението, но въпросът кой го е поръчал остава неизяснен.

На 19 януари 2009 г. в Москва са застреляни адвокатът Станислав Маркелов и журналистката Анастасия Бабурова, която работи за „Новая газета“. Бабурова отразява дейността на крайнодесни и неонацистки организации, расизма и политическото насилие. Двамата са нападнати посред бял ден, след като напускат пресконференция. За убийството са осъдени членове на неонацистка групировка.

Последната от петте журналистически жертви, посочени от Европейския съд по правата на човека, е Наталия Естемирова. Тя е правозащитничка, която сътрудничи на „Новая газета“ и работи за организацията „Мемориал“. На 15 юли 2009 г. е отвлечена от дома си в Грозни, Чечения. По-късно същия ден тялото ѝ е открито в съседната република Ингушетия. Естемирова документира отвличания, изтезания, изчезвания и убийства в Чечения.

В решение от 28 май 2024 г. Европейският съд по правата на човека посочва петимата журналисти като убити във връзка с професионалната им дейност и отбелязва, че други журналисти на изданието са били подлагани на нападения и заплахи.

В отделно изявление от 30 октомври 2026 г. редакцията на „Новая газета“ съобщи, че прекратява дейността си в Русия. В него журналистите припомнят шестимата си колеги – Домников, Щекочихин, Политковская, Маркелов, Бабурова и Естемирова – и заявяват, че са загубили живота си заради професионалната и гражданската си позиция.

„НОВАЯ ГАЗЕТА“ е основана през 1993 г. и се утвърждава като едно от най-известните независими разследващи издания в Русия. Нейният главен редактор Дмитрий Муратов е сълауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. за усилията си да защитава свободата на изразяване.

Историите на убитите журналисти остават сред най-тежките свидетелства за рисковете, пред които са изправени независимите медии и разследващата журналистика в Русия.

 

Източници и важни уточнения:

Европейски съд по правата на човека – Milashina and Others v. Russia (28 май 2024 г.)  – основният правен източник за петимата журналисти.

Комитет за защита на журналистите – Юрий Щекочихин  – за смъртта му и неизяснените обстоятелства.

Международна и Европейска федерация на журналистите – 20 години от смъртта на Щекочихин .

Официалното изявление на „Новая газета“ от 30 октомври 2026 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Да бъдеш оригинален е качеството, което най-трудно се намира у един режисьор.“

Питър Джаксън, новозеландски режисьор, роден на 31 октомври преди 65 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.