ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com
През 50-те и 60-те години на ХХ век българските граждани не са покланяли пред паметника на светите братя Кирил и Методий, който днес се издига пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а пред паметника на функционера на БКП и Коминтерна Васил Коларов.
Култът към личността, която в България започва да се развива още след завръщането на Георги Димитров от Москва през 1946 г., е особено силен в началото на 50-те години на миналия век в България. Васил Коларов умира през 1950 г., когато е министър председател на НРБ. Освен като комунистически функционер той е известен и като ръководител на Коминтерна през 20-те и негов представител през 30-те години.
През 1919 г. Коларов е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на Георги Кирков. Той ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. Става негов генерален секретар и действа като такъв в периода 1922-1924 г.
През август 1923 г. пристига нелегално в България и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех бяга в Югославия. Оттам се прехвърля в Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) до 1933 г. В следващите години заема различни научни и политически постове в СССР и Коминтерна.
В България се завръща през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 – 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947 г.
След смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г. Васил Коларов е избран за министър-председател на България (20 юли 1949 – 23 януари 1950), като на този пост умира половин година по-късно.
В края на 1953 г. е открита новата сграда на Народната 
библиотека в София. Тя е преименувана от „Кирил и Методий” на „Васил Коларов”, а пред нея е издигнат паметник на комунистическият лидер. Родният му Шумен има същата съдба – още в годината на смъртта на Коларов през 1950 г. е прекръстен на Коларовград, като това име градът носи до 1965 г.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов” е преименувана на „Кирил и Методий”. Паметникът на светите братя, който и днес се издига пред най-голямата библиотека в България, е дело на скулптура Владимир Гиновски и е избран чрез конкурс (1963-1965). Открит е през 1972 г. Фигурите са високи 4,2 м. и излъчват мъдрост, целеустременост и спокойствие. Паметникът е смятан е за най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим.
Най-ранните скулптурни изобразения на Св. св. Кирил и Методий са бюстове на братята в катедралата „Св. Вит” в Прага, изработени от П. Парлеж, един от архитектите на храма през 14 в.
Първият паметник на Св. св. Кирил и Методий в България е издигнат в Казанлък през 1933 г. в двора на едноименната гимназия. Негов автор и изпълнител е учителят по изобразително изкуство Иван Топалов.
