SKIF

Студенти от УНСС са пуснали следното отворено писмо в жълта медия:

"Водещата на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей България" Ани Цолова да се извини публично от ефира на предаването, на което е водещ, на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти в УНСС. На 19 юни 2017 г. тя заяви, че в България е по-трудно да станеш първокласник, отколкото да завършиш УНСС. По този начин тя се изгаври по брутален начин с хиляди млади българи, които минимум 4 години полагат усилия, за да завършат своето висше образование. Подигра се с десетките безсънни нощи, в които възпитаниците на университета са се подготвявали за изпит. В същото предаване Цолова нарече дипломата за висше образование "някаква хартийка", с което отново унизи студентите и положените от тях усилия. През последната седмица Ани Цолова използва националния ефир на Нова телевизия, за да води открита кампания срещу УНСС, забравяйки основните принципи на журналистиката."

От текста се разбира, че бъдещите икономисти отдавна са изгубили (ако изобщо някога са притежавали) бунтарството и свободомислието, които се очакват от младите и интелигентни хора.

Скандалният случай с изпита в УНСС, на който студенти са предавали празни листове, а са получавали тройки и четворки, е само върхът на айсберга на случващото се в този държавен университет, считан за върха на икономическото образование в България. Човек може да си представи за каква девалвация на образователните ценности става дума в останалите над 50 университета в страната. 

От оценките и дипломите без покритие най-ощетени след данъкоплатците са самите студенти. Вместо да се противопоставят на кошмарните търгашески практики в университетите, младите хора предпочитат да премълчат и да си платят или да изтърпят някакво унижение в името на заветната диплома. Редно е обаче да знаят, че българските дипломи за висшисти отдавна нямат никаква стойност. И ще е така, докато студентите се примиряват с това да получават толкова мизерни знания във висшите училища, колкото и в средните. 

Упадъкът в образованието бил глобален процес, твърдят експерти. В България обаче този проблем се подсилва от преглъщането и отявленото съучастие на гражданите в корупцията и управленската наглост на всички нива. За жалост, българските университети не са огнища на знания, наука и прогрес, а комерсиални лавки, в които срещу заплащане се получават документи със съмнителна достоверност. Но това са плодовете, които се жънат в обществата със стадна психика. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята