БНР

"30 години се надяваме политиците, управляващата политическа класа да намери най-после пътя един към друг. Все пак оставам умерен оптимист. Ще се намери нещо. Ние, българите, обичаме малко дедлайна, крайния срок. Като се приближим към крайния срок, когато трябва да гасим крушката на държавата, тогава ще се освестим и ще тръгнем нагоре."

Това мнение изрази в предаването "Преди всички" по БНР Карикатуристът Ивайло Цветков. Той вижда картината у нас като много шарена.

„На мен през тези два месеца ситуацията ми изглежда като едно гърне, врящо, с една политическа манджа вътре, с най-различни елементи и подправки подправена, често взаимоизключващи се. Подправена солидно с всичко, което може да има вътре, с най-различни страсти. Има и драматизъм, има и гротеска, има и гняв, има и хумор. Много гняв има. От време на време, като се покачат градусите, изкипява, както беше сега на 2 септември.“

Правителството на ГЕРБ е „доста преяло с власт вече“, отбеляза карикатуристът. „Което се е затаило зад пердето и чака, брои протестите, аха да спрат, но те се разгарят понякога отново.“

Ивайло Цветков обърна внимание върху онези протестиращи, които излязоха най-напред, „с истинските искания, които излязоха с чисти намерения, с искане за смяна на системата, у които се е наслоило това чувство за несправедливост, които искат да живеят по-добре, по-нормално, по-богато, по-честно.“

Политиците се появяват около тези протестиращи подобно на лисицата от баснята за враната със сиренцето, изтъкна Цветков. „Където лисицата я лъже враната, че пее хубаво – да падне сиренцето. Това са огладнелите политици като Христо Иванов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, които се опитват да яхнат този протест и са го яхнали до голяма степен. По тази причина тези първите граждани, с истинските, чисти намерения изчезват от митинга.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция