„Ние, които правим филми, не работим за бъдещето. Материалите ни са нетрайни. След 200 години няма да е останало нищо от нашия труд освен прах.“

„Трябва да намериш необходимата тоналност на един филм. Тогава всичко работи. В противен случай нищо не се получава.“

„Ако има някой на снимачната площадка, който отговаря за прическите, логично е да има и такъв, който отговаря за думите.“

„Колкото повече живея, толкова по-малко вярвам на идеите и повече вярвам на емоциите.“

„Предсказуемостта е това, с което винаги се боря. Искам зрителят да се обърква.“

„Е, Фелини… винаги има Фелини.“

„Когато имаш добър сценарий, е лесно.“

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

ЛУИ МАЛ - френски режисьор, сценарист и продуцент, роден на 30 октомври 1932 г. Той е признато име както във френското кино, така и в „Холивуд“. Документалният му филм „Светът на мълчанието“ е награден с „Оскар“ и „Златна палма“. През годините Мал неколкократно е номиниран за „Оскар“. Той е и един от малкото режисьори, печелили приза „Златен лъв“ повече от веднъж. Други известни негови филми са „Асансьор за ешафода“, „Хубавицата“, „Атлантик Сити“, „Вреда“ и др. Умира през 1995 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

Луи Мал – френски режисьор, роден на 30 октомври преди 94 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.