Художествена акция „Руснаците идват“, която се откри днес, 28 октомври, връща спомена за принудителния труд в източногерманския град Цитау, съобщи zittauer-zeitung.de. Звукът на дървените обувки на въдворените оживява в тунела на железопътната гара на градчето, което се намира на границата с Чехия и Полша. Автори на инициативата са художниците Саша Рьорихт и Себастиан Хенел.
Между 12:00 и 17:00 ч. посетителите имат възможност да преминат през тунела с дървени обувки и да чуят характерното им тракане, както и да усетят тягостната атмосфера от времето на Втората световна война. За участие не е необходима предварителна регистрация.
В основата на акцията е споменът на Анелоре Геблер, бивша работничка в предприятието Zittwerke. По нейни разкази през 1944–1945 г. тунелът се изпълвал със звука от дървените обувки на работниците, които насила са принудени да работят.
„Ако нямах късмет и изпуснeх автобуса, трябваше да мина през тунела до гарата... и тогава руснаците от завода пристигаха с теснолинейката и трябваше да отидат до Морас. Когато чуeх това, хуквах, за да не се окажа по средата им, а след това не можех да тичам бързо, защото всички носеха дървени сабо и те дрънчаха, беше ужасно. Всичко беше ограничено до минутата; ако закъснееш твърде много, руснаците вече бяха в тунела", разказва Анелор Геблер.
Художниците възстановяват този акустичен образ, за да върнат в съвременното градско пространство следа от преживяванията на хората, чиито съдби са белязани от нацистката система на принудителен труд.
Акцията е част от съпътстващата програма на изложбата „Staatsgeheimnis! Die Zittwerke – Rüstungsschmiede und Zwangsarbeitslager“ („Държавна тайна! Zittwerke – оръжейна ковачница и лагер за принудителен труд“). Експозицията разглежда историята на военно-промишленото предприятие Zittwerke и използването на принудителен труд в него през нацисткия период.
Изборът на железопътния тунел като място за художествената намеса има съществено значение за проекта. Вместо да остане затворена в музейна зала, историческата памет се връща в пространството на ежедневното движение. Звукът на дървените обувки превръща преминаването през тунела в сетивно преживяване, което насочва вниманието към присъствието на принудителните работници в историята на града.
Проектът показва как една художествена намеса в публичното пространство може да отвори разговор за неудобни страници от миналото. Чрез звука, движението и личния спомен акцията свързва историческото свидетелство със съвременния градски живот и напомня за необходимостта от съхраняване на паметта за жертвите на нацисткия режим.
