Художествена акция „Руснаците идват“, която се откри днес, 28 октомври, връща спомена за принудителния труд в източногерманския град Цитау, съобщи zittauer-zeitung.de. Звукът на дървените обувки на въдворените оживява в тунела на железопътната гара на градчето, което се намира на границата с Чехия и Полша. Автори на инициативата са художниците Саша Рьорихт и Себастиан Хенел. 

Между 12:00 и 17:00 ч. посетителите имат възможност да преминат през тунела с дървени обувки и да чуят характерното им тракане, както и да усетят тягостната атмосфера от времето на Втората световна война. За участие не е необходима предварителна регистрация.

В основата на акцията е споменът на Анелоре Геблер, бивша работничка в предприятието Zittwerke. По нейни разкази през 1944–1945 г. тунелът се изпълвал със звука от дървените обувки на работниците, които насила са принудени да работят.

„Ако нямах късмет и изпуснeх автобуса, трябваше да мина през тунела до гарата... и тогава руснаците от завода пристигаха с теснолинейката и трябваше да отидат до Морас. Когато чуeх това, хуквах, за да не се окажа по средата им, а след това не можех да тичам бързо, защото всички носеха дървени сабо и те дрънчаха, беше ужасно. Всичко беше ограничено до минутата; ако закъснееш твърде много, руснаците вече бяха в тунела", разказва Анелор Геблер.

Художниците възстановяват този акустичен образ, за да върнат в съвременното градско пространство следа от преживяванията на хората, чиито съдби са белязани от нацистката система на принудителен труд.

Акцията е част от съпътстващата програма на изложбата „Staatsgeheimnis! Die Zittwerke – Rüstungsschmiede und Zwangsarbeitslager“ („Държавна тайна! Zittwerke – оръжейна ковачница и лагер за принудителен труд“). Експозицията разглежда историята на военно-промишленото предприятие Zittwerke и използването на принудителен труд в него през нацисткия период.

Изборът на железопътния тунел като място за художествената намеса има съществено значение за проекта. Вместо да остане затворена в музейна зала, историческата памет се връща в пространството на ежедневното движение. Звукът на дървените обувки превръща преминаването през тунела в сетивно преживяване, което насочва вниманието към присъствието на принудителните работници в историята на града.

Проектът показва как една художествена намеса в публичното пространство може да отвори разговор за неудобни страници от миналото. Чрез звука, движението и личния спомен акцията свързва историческото свидетелство със съвременния градски живот и напомня за необходимостта от съхраняване на паметта за жертвите на нацисткия режим.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Колкото повече остаряваш, толкова повече разбираш колко чуплив е животът.“

Джулия Робъртс, американска актриса, родена на 28 октомври преди 59 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.