„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Вероятно страдах от дислексия, но ме бяха квалифицирали просто като глупав.”

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”

 „Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."

„Нямам много приятели, само един или двама. Нямам близък приятел, който да е актьор.”

"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са господ."

"Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."

„Лорънс Оливие ми даде страхотен съвет: Помни, че нервите, преди да излезеш на сцената, са твоята суета какво хората ще си помислят за теб. Да вървят по дяволите. Просто скачай в пропастта."

"Правил съм някои добри филми. „Остатъците от деня” беше добър. „Мълчанието на агнетата”. „Никсън” ми беше приятен. Едно от любимите ми неща бе да работя с Роджър Доналдсън в „Най-бързият мотор.”

„Когато ме е страх от нещо, просто го изхвърлям. Глупаво е да живеем в страх.”

„Нямо нищо по-досадно от добродетелността и моралността. Аз самият съм фалшив като всички останали.” 

„Животът е хореография.”

„Харесва ми моята самота. Никога никого не съм допускал близо до себе си. Разбира се, излъчвам топлина и дружелюбност, но вътре в мен винаги е било пусто.”

АНТЪНИ ХОПКИНС – уелски актьор, роден на 31 декември 1937 г. Носител е на „Оскар”, две награди „Еми” и четири БАФТА. През 1961 г. е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон и получава стипендия, а през 1965 г. е приет в Националния театър, чийто директор тогава е сър Лорънс Оливие. Дебюта си на Бродуей прави с постановката на Националния театър „Еквус“ от Питър Шафър през 1974 г. Първият му филм е „Лъвът през зимата“ с участието на Катрин Хепбърн. Прави силни роли в „Мълчанието на агнетата”, „Дракула”, „Остатъците от деня”, „Ханибал”, „Амистад” и др.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Трябва ли литературата да следва актуалните събития? Уверен съм, че тя е такова средство за масова информация, което никога не е в състояние да бъде в крак със случващото се.“

Зигфрид Ленц, германски писател и драматург, роден на 17 март преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...