„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Вероятно страдах от дислексия, но ме бяха квалифицирали просто като глупав.”

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”

 „Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."

„Нямам много приятели, само един или двама. Нямам близък приятел, който да е актьор.”

"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са господ."

"Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."

„Лорънс Оливие ми даде страхотен съвет: Помни, че нервите, преди да излезеш на сцената, са твоята суета какво хората ще си помислят за теб. Да вървят по дяволите. Просто скачай в пропастта."

"Правил съм някои добри филми. „Остатъците от деня” беше добър. „Мълчанието на агнетата”. „Никсън” ми беше приятен. Едно от любимите ми неща бе да работя с Роджър Доналдсън в „Най-бързият мотор.”

„Когато ме е страх от нещо, просто го изхвърлям. Глупаво е да живеем в страх.”

„Нямо нищо по-досадно от добродетелността и моралността. Аз самият съм фалшив като всички останали.” 

„Животът е хореография.”

„Харесва ми моята самота. Никога никого не съм допускал близо до себе си. Разбира се, излъчвам топлина и дружелюбност, но вътре в мен винаги е било пусто.”

АНТЪНИ ХОПКИНС – уелски актьор, роден на 31 декември 1937 г. Носител е на „Оскар”, две награди „Еми” и четири БАФТА. През 1961 г. е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон и получава стипендия, а през 1965 г. е приет в Националния театър, чийто директор тогава е сър Лорънс Оливие. Дебюта си на Бродуей прави с постановката на Националния театър „Еквус“ от Питър Шафър през 1974 г. Първият му филм е „Лъвът през зимата“ с участието на Катрин Хепбърн. Прави силни роли в „Мълчанието на агнетата”, „Дракула”, „Остатъците от деня”, „Ханибал”, „Амистад” и др.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...