„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Вероятно страдах от дислексия, но ме бяха квалифицирали просто като глупав.”

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”

 „Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."

„Нямам много приятели, само един или двама. Нямам близък приятел, който да е актьор.”

"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са господ."

"Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."

„Лорънс Оливие ми даде страхотен съвет: Помни, че нервите, преди да излезеш на сцената, са твоята суета какво хората ще си помислят за теб. Да вървят по дяволите. Просто скачай в пропастта."

"Правил съм някои добри филми. „Остатъците от деня” беше добър. „Мълчанието на агнетата”. „Никсън” ми беше приятен. Едно от любимите ми неща бе да работя с Роджър Доналдсън в „Най-бързият мотор.”

„Когато ме е страх от нещо, просто го изхвърлям. Глупаво е да живеем в страх.”

„Нямо нищо по-досадно от добродетелността и моралността. Аз самият съм фалшив като всички останали.” 

„Животът е хореография.”

„Харесва ми моята самота. Никога никого не съм допускал близо до себе си. Разбира се, излъчвам топлина и дружелюбност, но вътре в мен винаги е било пусто.”

АНТЪНИ ХОПКИНС – уелски актьор, роден на 31 декември 1937 г. Носител е на „Оскар”, две награди „Еми” и четири БАФТА. През 1961 г. е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон и получава стипендия, а през 1965 г. е приет в Националния театър, чийто директор тогава е сър Лорънс Оливие. Дебюта си на Бродуей прави с постановката на Националния театър „Еквус“ от Питър Шафър през 1974 г. Първият му филм е „Лъвът през зимата“ с участието на Катрин Хепбърн. Прави силни роли в „Мълчанието на агнетата”, „Дракула”, „Остатъците от деня”, „Ханибал”, „Амистад” и др.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков