БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Бащата“ на Флориан Зелер е неповторимо преживяване и изпитание на сетивата ни.
Филмът, направил премиерата си преди година на фестивала „Сънданс“ на 27 януари и получил шанс за световно разпространение от 3 февруари 2021 г., е реализиран като авторска постановка на самия Зелер, написал сценария по едноименната си пиеса от 2014 г., за която печели наградата „Тони“ във Великобритания през 2015 г. ,съвместно с прочутия Кристофър Хамптман, екранизирал успешно през 1988 г. шедьовъра на дьо Лакло „Опасните връзки“.
„Бащата“ е виртуозна камерна драма, разкриваща поетапното разпадане на личността на боледуващия от Алцхаймер Антъни.
Дългият 97 минути филм се гледа с напрегнато внимание, независимо че е депресиращ, смущаващ и на моменти плашещ.
Трудно е да се следи деградацията на силен и достоен възрастен мъж, за когото предполагам, че в съзнателните си години е бил музикален критик или директор, тъй като е фен на класическата опера.
Творбата би изпитвала определени проблеми при възприемането си, ако изборът на главната роля се окажеше неуспешен или неефективен.
В случая Зелер е улучил десетката, доверявайки се на великия Антъни Хопкинс.
Той е вече в напреднала възраст, подхвана 84 година, но играе така вдъхновено и ефективно, че на моменти усещаш страх от физическото му присъствие и психическо разстройство – толкова брилянтно убедителен е!
Хопкинс и Оливия Колмън – дъщерята Ан изнасят филма на плещите си, като дискретно им помага със запомнящото се присъствие и Руфъс Сюъл като съпруга на Ан Пол.
Хопкинс и Колман поднасят забележителен дует – той, често губещ връзка с действителността, сприхав, язвителен, мнителен и проливащ сълзи, а веднага след като „включи“ чаровен, деликатен и мил и тя – впечатляваща с търпението и непоклатимата си любов.
Това не се вижда често на екран и е истинска наслада за окото.
„Бащата“ получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.
Хопкинс и Колман бяха номинирани и за „Златен глобус“, не спечелиха, но при „Оскар”-ите битката ще бъде още по- ожесточена.
Не смея да гадая крайния резултат, но шансовете за адаптиран сценарий са много големи.
Филмът, без да е арт, изисква специфична нагласа. Определено не е за развлечение, а за размисъл и си мисля, че ще предизвика нужния резонанс дори в условията на пандемия.
А може би тя работи за него, тъй като и ние, неговите зрители , вече повече от година се чувстваме изолирани, самотни, неразбрани и загубили връзка със света.
Защо тогава да не съчувстваме на обсебващия ни герой на сър Антъни Хопикнс?
„Бащата“, 2020, 97 мин., сц. Кристофър Хамптман и Флориан Зелер, постановка Флориан Зелер, продукция на „Трейдмарк филмс“
