БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Бащата“ на Флориан Зелер е неповторимо преживяване и изпитание на сетивата ни.

Филмът, направил премиерата си преди година на фестивала „Сънданс“ на 27 януари и получил шанс за световно разпространение от 3 февруари 2021 г., е реализиран като авторска постановка на самия Зелер, написал сценария по едноименната си пиеса от 2014 г., за която печели наградата „Тони“ във Великобритания през 2015 г. ,съвместно с прочутия Кристофър Хамптман, екранизирал успешно през 1988 г. шедьовъра на дьо Лакло „Опасните връзки“.

„Бащата“ е виртуозна камерна драма, разкриваща поетапното разпадане на личността на боледуващия от Алцхаймер Антъни.

Дългият 97 минути филм се гледа с напрегнато внимание, независимо че е депресиращ, смущаващ и на моменти плашещ.

Трудно е да се следи деградацията на силен и достоен възрастен мъж, за когото предполагам, че в съзнателните си години е бил музикален критик или директор, тъй като е фен на класическата опера.

Творбата би изпитвала определени проблеми при възприемането си, ако изборът на главната роля се окажеше неуспешен или неефективен.

В случая Зелер е улучил десетката, доверявайки се на великия Антъни Хопкинс.

Той е вече в напреднала възраст, подхвана 84 година, но играе така вдъхновено и ефективно, че на моменти усещаш страх от физическото му присъствие и психическо разстройство – толкова брилянтно убедителен е!

Хопкинс и Оливия Колмън – дъщерята Ан изнасят филма на плещите си, като дискретно им помага със запомнящото се присъствие и Руфъс Сюъл като съпруга на Ан  Пол.

Хопкинс и Колман поднасят забележителен дует – той, често губещ връзка с действителността, сприхав, язвителен, мнителен и проливащ сълзи, а веднага след като „включи“ чаровен, деликатен и мил и тя – впечатляваща с търпението и непоклатимата си любов.

Това не се вижда често на екран и е истинска наслада за окото.

„Бащата“ получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

Хопкинс и Колман бяха номинирани и за „Златен глобус“, не спечелиха, но при „Оскар”-ите битката ще бъде още по- ожесточена.

Не смея да гадая крайния резултат, но шансовете за адаптиран сценарий са много големи.

Филмът, без да е арт, изисква специфична нагласа. Определено не е за развлечение, а за размисъл и си мисля, че ще предизвика нужния резонанс дори в условията на пандемия.

А може би тя работи за него, тъй като и ние, неговите зрители , вече повече от година се чувстваме изолирани, самотни, неразбрани и загубили връзка със света.

Защо тогава да не съчувстваме на обсебващия ни герой на сър Антъни Хопикнс?

 „Бащата“, 2020, 97 мин., сц. Кристофър Хамптман и Флориан Зелер, постановка Флориан Зелер, продукция на „Трейдмарк филмс“

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция