„Крайната цел на изкуството е да засили, дори ако е необходимо, да изостри моралното съзнание на хората.”

„Всяка война, която настоява за отказ от разума, като необходимост за подкрепа, е лоша война.”

„В Америка ударите, които се нанасят срещу тялото, са твърде малко. Ние тука убиваме духа и сме станали експерти по това. Използваме психически куршуми и се убиваме един друг, клетка по клетка.”

„Ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат, и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист.”

„Америка е ураган и единствените хора, които не чуват тътена, са тези щастливци, невероятно глупави и самодоволни бели протестанти, които живеят в центъра, в спокойното око на големия вихър.”

„Америка… се е изгубила в телевизията. Защото в рекламата лъжливостта и манипулацията са издигнати до нивото на вътрешните ценности на рекламодателите. Прекъсването [за реклами] се счита като съпътстваща необходимост за пазара. Преди се е считало, че седем-осемгодишните могат да четат непрекъснато в продължение на час или два. Но те вече не го правят. Навикът е изгубен. На всеки седем до десет минути детето бива прекъснато от реклами по телевизията. Децата са свикнали с мисълта, че в тяхна изгода е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в състояние да учат. От системното прекъсване техните способности за концентрация са силно намалели.”

„Безрадостна е моята религия, неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а смелост. Любовта идва като награда.”

„Белег на посредственост е да се търси прецедент.”

„Бракът има четири етапа. Първо е ухажването, след това женитбата, после децата, и накрая – последният етап, без който не можете да опознаете напълно жената, е разводът.”

„В Америка много малко хора ще ти се доверят, освен ако не си непочтителен.”

„В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.”

„Всяка една от моите книги ме убиваше малко по малко.”

„Ето как сълзите се стичаха по лицето на Чери… една чаена лъжичка, пълна с десетгодишна скръб.”

„Желанието за успех е като смазка за тайната проституция на душата.”

„Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване.”

„Крайната цел на либерализма е вегетарианството.”

„Любовта си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. Въпросът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.”

„Не познаваш достатъчно една жена, докато не се срещнеш с нея в съда.”

„Няма нищо безопасно в секса. И никога няма да има.”

„Обикновено имам нужда от една бира, за да пусна мотора.”

„Разликата между написването на книга и излизането по телевизия е като разликата между зачеването и създаването на бебе в епруветка.”

„На никое сърце не му е толкова тежко, колкото на плахото сърце.”

„Тежките думи живеят в подземието на сърцето.”

„Убеден съм, че най-нещастни са тези хора, които от любовта биха направили изкуство. Това съсипва всички останали усилия. От всички творци те определено са най-жалките.”

„Функцията на социализма е да издигне страданието на по-високо ниво.”

НОРМАН МЕЙЛЪР - американски писател, публицист, драматург, сценарист и филмов режисьор, роден на 31 януари 1923 г. Заради острия си език и безкомпромисна критика е наричан арогантния гений на САЩ. Носител е на две награди „Пулицър”. Той е един от пионерите (заедно с Труман Капоти, Том Улф и Джоан Дидиън) на новата журналистика  - умението да се пишат репортажи с литературни елементи. Автор е на 40 романа.

Умира на 10 ноември 2007 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...