„Ние живеем само веднъж и нямаме право да правим това, което не ни харесва.”

„Няма никакъв смисъл да се страхуваме от неизбежното.”

„Винаги съм мечтала да бъда актриса, защото обичах думите, театъра, поетическия език. Когато бях момиче и попаднех да красив пасаж от книга, винаги тичах при сестра ми и го четях на глас. Толкова е хубаво чувството да споделиш нещо красиво с някой друг.”

„Никога не съм правила нещо за пари. Това е единственият ми лукс – нямам къща, нямам нищо, но имам моята свобода.”

„Най-ужасното нещо е да си конформист.”

„Комплиментът е като парфюм.”

„Обожавам големите семейства, но за мен любовта не се изразява в пръстена на пръста.”

„Бих искала да бъда фризьорка – да имам салонче в малко селце в Сицилия. Понякога си мечтая затова. Бих подстригала всички – от свещеника до мафиота, красиви дами и млади булки. Това би било най-важното място в селото.”

„Особеност на френското кино е , че режисьорът вмъква жената по средата на историята. И ако разгледате внимателно френската литература – Балзак, Флобер, Стендал – винаги търсете жената.”

„Мисля, че става все по-нормално да виждаме все по-стари актьори на екрана, защото населението все повече застарява. Киното е като виното.”

„Причината да не се омъжа никога е, че майка ми и баща ми се обичаха много и бяхме перфектното семейство. Бяхме като малка къща в прерията. Винаги съм се страхувала, че не мога да се меря с това.”

„Жената е като земята. Не е това, което виждате на повърхността. Тя е нещо дълбоко. Страшна загадка. Бездна.”

„Истинската жена прилича на шампанското – общителна, винаги усмихната, непредсказуема и чувствена.”

„Старостта не съществува.”

ФАНИ АРДАН -  френска актриса, родена на 22 март 1949 г. Израства в Монако и на 17-годишна възраст се мести в Екс ан Прованс, където учи в университет. Дебютира в театъра през 1974 г. След 10 години е кинозвезда. Световна слава печели с ролята си в „Съседката“ (1981), където партнира на Жерар Депардийо. Филмът е режисиран от Франсоа Трюфо и ѝ носи номинация за награда „Сезар” за най-добра актриса (1982). През 1984 г. е номинирана отново за същата награда, този път за „Vivement dimanche!”, който отново е режисиран от Трюфо. Ардан има връзка с Трюфо, от когото има дъщеря (Жозефин), родена на 28 септември 1983 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...