„Сложих ръка в джоба на сакото си, така че да изглежда, че имам пистолет, влязох в магазина и казах на продавача да отвори касата. Той ме погледна, изплю тютюна, който дъвчеше, и след това извади пистолет. Никога не съм тичал толкова бързо.”

„Напуснах дома си на 15 години, тъй като в действителност нямах дом. Нямам образование. Аз идвам от суровия свят.”

„Аз живея само за себе си и не отговарям пред никого.”

„Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял добре живота си, който е имал добри приятели, нормално семейство, и не мисля, че мога да искам нещо повече.”

„Наложи ми се да поскитам и това не беше романтично. Отговорността пред професията  - това научих неотдавна…  Ако не бях станал актьор, щях да имам различен живот, който води извън обществото, може би щях да стана престъпник.”

„Надбягване – това е животът. Всичко, което се случва до или след – всичко е очакване.”

„Във визуалните изкуства конструктивната форма се опитва да въздейства… Художникът рисува картината и създава статична образна картина, която въздейства на човека емоционално и този ефект може да бъде дълъг, в продължение на години. Основата на игралния филм е историята, сюжетът и е без значение къде се случва – в Тимбукту, Папуа – Нова Гвинея, в Аляска или Хелзинки. Филмът има предимство – той може да е достъпен за много хора по едно и също време, а това не може да се каже за визуалните изкуства.”

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света. При някои се получава.” 

СТИВ МАККУИН – американски актьор, роден на 24 март 1930 г. Образът му на „антигерой”, който си изгражда по време на протестите срещу Виетнамската война, го правят изключително популярен и високоплатен. Сред най-силните филми с негово участие са „Великолепната седморка” (1960), „Голямото бягство” (1963), „Аферата Томас Краун” (1968), „Булит” (1968), „Папилон” (1973) и „Ад под небето” (1974). Известен е и със страстта си към автомобилните спортове – проектира и патентова спортни седелки и „транс спирачки”. Умира от рак на 7 ноември 1980 г. тялото му е кремирано, а пепелта е пръсната в Тихия океан.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...