„Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946 г. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга."

„Париж винаги е добра идея."

„Успехът е, когато посрещаш даден рожден ден и откриеш, че си останал съвсем същия."

„Нямам нужда от спалня, за да докажа женствеността си. Мога да демонстрирам също толкова сексапил, докато бера ябълки от дърво или стоя под дъжда".

„За красиви очи търсете доброто в другите; за красиви устни изричайте само мили думи, а за хубава стойка вървете с мисълта, че никога не сте сами."

„Докато остарявате, ще откриете, че имате само две ръце. Едната е, за да помагате на себе си, а другата – за да помагате на другите".

„Чух една мъдрост веднъж: Щастието е здраве и къса памет! Ще ми се да я бях измислила аз, защото е толкова вярна!"

„Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещото, което харесвам най-много, да се смея. Смехът лекува много болести. Може би е най-важното нещо у човек."

„Никога не съм смятала себе си за икона. Това, което другите мислят за мен, не е в моите мисли. Аз съм си аз."

„Женската красота не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или начина, по който си прави прическата. Женската красота се вижда от очите й, защото те са прозорецът към нейната душа – мястото, където е любовта".

„Най-важното нещо е да се наслаждавате на живота си и да бъдете щастливи - само това има значение."

„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за горене на калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам в това да бъдеш силен, когато нищо не е наред. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е нов ден, и вярвам в чудеса."

„Красотата на жената не е в лицето, истинската красота на жената е отразена в душата й. Тя е грижата, която тя дава с любов, страстта, която тя показва. Красотата на жената расте с отминаващите години."

„Има червен нюанс за всяка жена."

„Елегантността е единствената красота, която никога не избледнява."

ОДРИ ХЕПБЪРН - английска филмова и театрална актриса, балерина и общественичка, родена 4 май 1929 г. Тя е от малкото артисти, печелили всичките четири най-престижни награди - „Оскар“ , „Еми“, „Грами“ и „Тони“. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. Незабравими са ролите й в „Сабрина”, "Римска ваканция”, „Закуска в Тифани”, „Моята прекрасна лейди”, „Заедно в Париж” и др.

Умира на 20 януари 1993 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...