„Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти.”

„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.“

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.“

„Всичко, което може да се яде, става обект на властта.“

„Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.“

„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.“

„Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.“

„Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух.”

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора.”

„Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече.”

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.”

„Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.”

„Свободен си там, където не те обичат.”

„Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания.”

„Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.”

„Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.“

„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.“

„Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години.”

„Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.“

ЕЛИАС КАНЕТИ- немскоезичен писател и драматург, роден в Русчук (Русе) на 25 юли 1905 г. Получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“. Книгите му са предени на повече от 25 езика. Най-забележителните от тях са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Носител е на много награди - „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия. В родния му Русе от 2005 г. се дава националната литературна награда  на негово име.

Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г.