До 1 декември в художествената галерия в Русе може да се разгледа изложбата "Слуховидецът“, създадена по книгата на писателя Елиас Канети (1905 - 1994) „Подслушвачът – 50 характера“.

Изложбата е кураторски проект от 2005 г. на тогавашния директор на галерията и изкуствовед Елена Великова. Създаден е по повод стогодишнината от рождението на Елиас Канети.

„Идеята на проекта „Слуховидецът – 50 характера“ възникна от предизвикателството да бъдат визуализирани текстовете на Елиас Канети от книгата му „Подслушвачът – 50 характера“. Изложбата е организирана по инициатива на Международно дружество „Елиас Канети“ и Русенска художествена галерия. Тя е едно от първите събития във връзка с честването на 100-годишнината от рождението на световноизвестния писател, прекарал първите шест години от живота си в град Русе.

Проектът е повод за размисъл и творческа интерпретация на художниците – участници. Недоизказаното при писателя може да бъде продължено и развито от художника“ , споделя в концепцията си куратора Елена Великова.

Поканени за участие в проекта са Андрей Даниел, Моника Роменска, Янко Ненов, Димитър Чолаков, Йордан Кисьов, Вихрони Попнеделев, Цветан Кръстев, Мая Кубратова, Красимира Кирилова, Бранко Николов, Свилен Блажев, Златка Стойкова, Таня и Георги Пасеви, Георги Георгиев, Ирена Парашкевова, Николай Бузов, Виолета Радкова и Веледин Маринов.

Актуалността на темите в книгата на Канети за властта, манипулацията, човешката психология, социалната изолация, са все още толкова релевантни в съвременното общество, както и през 2005 година. Това е една от причините за  Художествена галерия – Русе, отново да представи изложбата, след почти 20 години. Но подбудите  не са само негативни. Творбите на участващите автори с техните визии са и продължаване на диалога и връзка между различните поколения. Еволюцията на културния контекст и изкуството през последните години, дава възможност на съвременните зрители да видят персонажите и визуалните образи в нова светлина, като пречупят посланията на Канети и участващите визуални творци през модерни социални и политически перспективи.

ЕЛИАС КАНЕТИ е немскоезичен писател и драматург, роден в Русчук (Русе) на 25 юли 1905 г. Получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“. Книгите му са предени на повече от 25 езика. Най-забележителните от тях са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Носител е на много награди - „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия. В родния му Русе от 2005 г. се дава националната литературна награда  на негово име.

Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г. 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата