Паметник на Елиас Канети беше открит в Русе, съобщи bTV. Днес се навършват 110 години от рождението на Нобеловия лауреат за литература (1905 – 1994).

Това е първият паметник на Елиас Канети в България. Нобелистът е роден в Русе, където минават първите седем години от живота му.  Идеята за паметник е от четири години, като по нея работят общината и културният център СИОНЕС. Бюстът е дело на Георги Чапкънов. Поставен е на площада, носещ името на Канети, който свързва центъра на Русе с някогашната търговска улица и фамилната къща на писателя.

ЕЛИАС КАНЕТИ е писател и драматург от еврейски произход, роден в Русе. Семейството му се изселва в Западна Европа преди Първата световна война. Първо живеят в Англия, а след смъртта на баща му – в Швейцария, Германия и Виена. Става доктор по химия, защото така го съветват роднините, но най-много го влече писането. Пише философска проза, в която се противопоставя на Зигмунд Фройд. След 1934 г. е принуден да се пресели със съпругата си в Англия. Трудът на живота му е "Маси и власт". Получава Нобелова награда за литература през 1981 г. След смъртта на съпругата си се мести в Швейцария. Значими негови произведения от късния му период са записките "Провинцията на човека" (1973),  етюдите "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата