„Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.“

„Легенда за българина: Когато се родил от лоното на майката природа, първата дума на българина към нея била: — Мамо ма! Я ми кажи, ти от коя си партия?“

„За мнозинството български граждани държава произлиза от глагола държа…“

„Всякакъв вид човеци можеш да намериш в България — дори и някой честен човек.“

„Страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене.“

„Когато жена ти стане много мила, това много често значи, че е престанала да бъде само твоя.“

„Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.“

„За нас, българите, във всички области има една обща характеристика: муха, която живее със самочувствието на аероплан.“

„В борбата между две истини истината винаги е някъде вън от тях.“

„В живота има само едно-единствено истински хубаво нещо, за което струва да се жали: музиката!“

„Всяко четене е една война между автора и читателя.“

„Във виното е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така, че истината, уви, не е и там.“

„Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.“

„Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.“

„Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.“

„Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.“

„Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.“

„Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен – може да го хвърли.“

„Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.“

„За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав.“

„И гаргите стоят с часове по антените, но от това не стават по-музикални.“

„Има автори, които могат без стеснение да кажат: "Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…“

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

„Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост.“

 „Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.“

„Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.“

„Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: "Що ща аз тука?!“

 „У другите народи има "джентлмен", има "денди" или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак. Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци…“

„Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.“

„Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.“

„Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.“

„Винаги съм се въздържал да предлагам книгите си за печат, защото се страхувах да не би издателят да ми отвърне: " Вие може би си мислите, че да пишете книги и да подвързвате книги е едно и също нещо.“

„Жената е книга. Може авторът да е знаменит, изданието, корицата, печатът, хартията — прекрасни; все пак необходимо е да я прочетеш, за да я вкусиш.

"Жената е книга: когато я четеш, никак не е важно колцина преди тебе са я чели и колцина след тебе ще я четат."

"Жената е книга: ти я четеш и трептиш, вълнуваш се, плачеш поради нея, от възторг, от скръб, от радост… А тя, с каквито букви да е нашарена, си остава проста бездушна хартия.“

„Едно от най-интимните и продължителни удоволствия, които можеш да доставиш на своите приятели и познати, е това да бъдеш винаги беден.“

„Има цели категории хора, за които моето мнение е: мили маскари. Такива са писателите например.“

„Парвеню — първенец, големец, важен човек.

Гръмоносна статия — статия, представяща от себе си гръм, който излиза из носа на редактора.

Капацитет — човек, който иска да бъде капак на всичко.

Деградиран — чиновник, когото началството изпраща от града в село.

Окопитен — човек, който е бил на лъзгава почва, но най-сетне е получил копита и се е задържал.

Небитие — непозната страна, гдето не бият.

Министерство — мина за облаги от държавата.“

ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ - поет, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист, роден на 6 октомври 1881 г. За първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др. През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1-2, 1933-1934), поемата „Война в джунглите“ (1934). Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с Димитър Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910). Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов.  Умира на 13 ноември 1937 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Едва ли някой може да сдържа чувствата си, ако наистина обича.“

Тина Търнър, американска поп и рок певица родена преди 83 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана

Матей Вишниек: Предлагам полет над черния хумор

 

„Любов като обувка, любов като чадър“ и сборника с пиеси „Коне под прозореца“ са новите преводи на Огнян Стамболиев