„След като всички вкупом шептят: Целувай ръка!, Целувай ръка! – ясно е, че не съм длъжна да целувам ръка.“
„В новата си любов забравяме целия си глупав предишен любовен опит. Защото чарът на новата любов е по-силен от опита.“
„Юношата мечтае за голяма любов, но постепенно се научава да се възползва от всеки удобен случай.“
„Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието на светлината.“
„Жените говорят за любов и мълчат за любовниците, мъжете – обратното.“
„Любов има винаги от всичко: през зимата от студа, през лятото от топлината, през пролетта от първите листа, през есента – от последните листа.“
„Творчеството е общото дело, но сътвореното е самостоятелна дейност.“
„Всяка книга е кражба от собствения ти живот. Колкото повече четеш, толкова по-малко умееш и искаш да живееш сам.“
„Всички жени те водят в мъглата.“
„Най-ценното в живота и стиховете е да се провалиш.“
„Аз не искам да имам гледна точка. Искам да имам визия.“
„За Бог не можем да кажем нищо, но на Бог можем да кажем всичко.“
„Слушай и помни: всеки, който се смее на бедите на другите е или глупак, или негодяй – често и двете.“
„Никоя страст не може да надделее над чувството ми за справедливост. По-добре да търпиш болка, отколкото да причиняваш болка на друг. Аз не съм победител. Аз самата се осъждам.“
---
Стихът расте като звезда и роза,
и пепеляшка — сепната едва.
А пред венеца и апотеоза
аз мисля: „За какво ми е това?“
Додето спим под камък неизвестен,
долита лист — небесен гост крилат.
Поетът знае и закона звезден,
и формулата на разцъфнал цвят.
14 август 1918
---
Ще умра, без да кажа: Аз бях.
Не скърбя, нито търся виновни.
Има нещо по-важно, разбрах,
от страстта на победи любовни.
Със крило хлопаш в мойте гърди,
млад виновнико, за вдъхновение.
Аз на теб заповядвам: бъди!
Аз — оставам докрай в подчинение.
30 юни 1918
МАРИНА ЦВЕТАЕВА – руска поетеса и писателка, родена на 8 октомври 1892 г. Критиката е определя като една от най-оригиналните поетеси на ХХ в. През 1908 г. завършва гимназия в Москва и заминава за Париж. Там посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната, след което се връща в родината си. Омъжва се за офицера Сергей Ефрон. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората й дъщеря Ирина. През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж. През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря й са арестувани от КГБ. През август 1941 г. се установява в Елабуга (Татария), където и принудена да кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г.
