„Любовта може в своите най-висши проявления да поражда красота – нейната истинска същност.“
„Никога не съм се страхувал от провала. По-скоро бих се провалил, отколкото да не бъда сред великите.“
„Дайте ми книги, френско вино, плодове, хубаво време и музика на някого, когото не познавам, която да се чува през вратата.“
„Не съм сигурен в нищо друго освен в светостта на сърцето и искреността на въображението.“
„Нищо не е истинско докато не се преживее.“
„Поезията на земята никога няма да умре.“
„Моето въображение е манастир, а аз съм неговият монах.“
„Нищо не е сигурно в този свят.“
„Лорд Байрон описва това, което вижда, а аз – това, което си представям. Моята задача е най-трудна.“
„Красотата е истина, истината е красота.“
„Любовта е моята религия – бих умрял за нея.“
„Шокиран съм, че хората могат да умират като мъченици.“
„Хората си мислят, че мъртви най-много ще страдат.“
„Доброто писане, сравнено с да не правиш нищо, е най-хубавото нещо на света.“
„Четенето прави всички ни имигранти. Взима ни от дома и ни отнася далеч, но най-важното – намира ни дом навсякъде.“
„Философията реже крилата на ангела.“
---
С предвечен шепот идва и се мята
по пусти брегове — поглъща, смила
безчетни пещери, дорде е в сила
магията подлунна на Хеката.
А друг път дълги дни мълчи в прехлас
и раковините стоят, където
развързаният вятър на Небето
отдавна ги е разпилявал с бяс.
Ако е мрачен, морен твоят взор —
насищай го с просторна морска хубост
ако слухът ти е препълнен с песен
или е приглушен от глъч и грубост —
край стара пещера седни унесен,
дорде се стреснеш: нимфи пеят в хор.
Превод от английски Александър Шурбанов
ДЖОН КИЙТС – английски поет, роден на 31 октомври 1795 г. най-известен е с одите си „За гръцката ваза“, „За меланхолията“, „За славея“ и др. Част е от второто поколение поети на романтизма заедно с Байрон и Пърси Биш Шели. Приживе е критикуван постоянно, но след смъртта му творчеството му оказва голямо влияние върху Алфред Тенисън и Уилфред Оуен. Умира на 23 февруари 1821 г.
