„Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно”.“
„Дисиденти за мен са хората, които осъществяваха цензурата. На главорезите, на тях им подарявам тази дума – дисидент!“
„Всеки творец чрез своето изкуство прави опити да се самопреведе чрез естетически категории.“
„По-добре да излъжеш хората, че си лош, отколкото да ги излъжеш, че си добър.“
„Нямам претенции, нямам представа за себе си.“
„Поезията е многозначна до недоказуемост.“
„Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова – малко читатели.“
„Може да купиш бенгалски огън, може да купиш касета, пълна с „божи искри”, но винаги ще бъдеш в унизително положение на купувач, а не на създател.“
„Бих убил всеки, който прилича на мене, в името на духовната му автентичност.“
„България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители.“
„Сега никой не слуша – всички говорят. Обидно ми е да се надвиквам.“
„Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.“
„Демагогията е флирт с народа, макар и спекулативен. Демагогията е изкуство. 45 години у нас нямаше демагогия – имаше грубост, цинизъм, брутална лъжа…“
„Не съществува народ и нация в чист химически вид.“
„Виждал съм Юда, разпнат на кръст като Христос.“
„Човек е само частен случай на световния разум.“
„Мъртва природа не съществува.“
„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“
„Не мога без екзистенциалния минимум. Други претенции нямам.“
КОНСТАНТИН ПАВЛОВ – български поет и коносценарист, роден на 2 април 1933 г. Признат е като оригинален творец, повлиял силно върху модерната ни поезия и култура. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ .
Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Умира на 28 септември 2008 г.
