„Не можеш да разбереш истински един човек, докато не погледнеш нещата от неговата гледна точка.“

„Единственото, което не подлежи на правилото за мнозинството е човешката съвест.“

„Това, че сме победени сто години преди да се появим, не е причина да не се опитаме да спечелим.“

„Задължителна книга е не тази, която мисли като теб, а онази, която те кара да мислиш. Няма книга в света, която да е равна на Библията в това отношение.“

„Има хора, които са толкова заети да мислят за оня свят, че не могат да се научат да живеят в този.“

„Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат.“

„Приятелите ти имат нужда от теб, когато грешат, Джин-Луиза. Не се нуждаят от теб, когато са прави…“

„Мръсната дума - предразсъдък и чистата дума – вяра, имат нещо общо: и двете започват там, където свършва разумът.“

„Истинският кураж е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и преминаваш през това, което е пред теб, независимо всичко.“

„Хората обикновено виждат това, което искат да видят и чуват това, което искат да чуят.“

 „Ако се наложи да ненавиждаш някого, нищо не се е получило добре.”

„Умните хора не се гордеят с талантите си.”

„Дръж високо главата си и ниско юмруците си!” 

“По-добре е да замълчиш, отколкото да се направиш на глупак.” 

“Най-голямата чест, която можеш да отдадеш на един човек, е да му се довериш, че ще направи правилното нещо. Толкова е просто.”

„Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник.”

“Всеки трябва да се учи, никой не се е родил научен.”

„Преди да мога да живея с друг човек, трябва да се науча да живея със себе си.”

„Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този.”

„Любовта е единственото нещо на този свят, което не е двусмислено.”

ХАРПЪР ЛИЙ – американска писателка, родена на 28 април 1926 г. Пише няколко разказа, преди да се захване с „Да убиеш присмехулник“. Тя преработва повече от две години романа, въпреки че е одобрен от издател. 34-годишна успява да го публикува. Издателството не възлага много надежди на книгата, но творбата веднага постига невероятен успех. През 1961 г. е удостоена с наградата „Пулицър”. В следващата година по книгата е направен едноименен филм с участието на Грегъри Пек. На 5 ноември 2007 г. е наградена с „Президентския медал на свободата“ за приноса й към литературата. На 14 юли 2015 г.  излезе вторият роман от Харпър Лий – „И страж да бди на пост". Книгата е написана в средата на 50-те години – в разгара на движението за човешки права. Това всъщност е първият й роман, но той не е бил издаден и тя го е смятала за изгубен. Лий умира на 19 февруари 2016 г.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Все още обичам хората, които съм обичала, независимо че ги избягвам, когато ги срещна на улицата.”

Ума Търман, американска актриса, родена на 29 април преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.