„Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.”

„Науката е нищо друго освен отражение на действителност.”

 „Най-страшната самота - да нямаш истински приятели.”

„Завистта няма почивен ден.”

„Не онова, което печелим, а което спестяваме, ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме, ни прави учени.”

„Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.”

„Човек може толкова, колкото знае.”

„Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях."

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.”

„Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.”

„Всяко силно чувство е суеверно. ”

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна. ”

„Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.”

„Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.”

„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.”

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.”

„Със стила на писателите става нерядко това, което се наблюдава при отглеждането на малките деца. Колкото повече грижи полагат за него, толкова той е по-хилав, по-безжизнен.”

„Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта. ”

„Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех. ”

„Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.”

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”

„Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.”

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.”

„Хуморът е веселата смърт на поета.”

„Когато стигнеш до известна възраст, почваш да разбираш, че животът всъщност е непрекъсната загуба.”
---

Пътник

Ти спираш с твойто пътно наметало,

зад теб остава минатият лес;

пред лудия ти поглед блясва бяло

познатото заснежено поле.

Небето и земята се проникват

и ти напразно дириш кръгозор,

така дълбок е този стар простор,

че ти се иска сякаш да извикаш.

Но не извикваш. Радостни очи

запираш върху хълма снежен, дето

две черни и оголени дървета

отлитат в вис като два стълпа дим.

Ти виждаш къщицата си — червена,

невям заруменяла от студа,

и пиеш въздуха като вода,

и на сърцето ти отново става леко.

Към родината

Не съм те никога избирал на земята. 

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. 

Аз те обичам не защото си богата, 

а само за това, че си родина моя. 

И българин съм не заради твойта слава 

и твойте подвизи и твойта бранна сила, 

а зарад туй, че съм безсилен да забравя 

за ослепелите бойци на Самуила. 

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза 

и почести и власт със страст една и съща, 

страданието мен по-силно с теб ме свързва 

и нашата любов в една съдба превръща. 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Светлозар Игов: „Далчев изрази драмата на човешката самота, открита от символистите, с една нова предметно-веществена образност, съхранявайки психологическите състояния и моралните интенции от началото на века — от Яворов до Лилиев. Неговата предметна образност само по друг начин изразява познати — и откривани по нов начин — състояния. „Мъртвите къщи“ са своеобразен пандан на Елиътовите „кухи хора“. А „балконът“ — друг от любимите му предметни символи — не е нищо друго освен излязлата навън — в стремеж да познае света извън себе си — душа, надвесена над пустотата на света.”

Розалия Ликова: „Далчев разколебава не съществуването на предметността, а външното познание за нея. Той воюва срещу известното, тривиалното и формално виждане на предметите и търси техните скрити същности и значения, създава напрежение между различните пластове на нещата — между външния и скрития, вътрешен, същностен пласт. По този начин границата между обект и субект се стопява, предметът започва да изразява погледа, виждането на самия автор.”

Светлозар Жеков: „Линията на вечния живот лъкатуши между вечни проти­воречия. Но докато за едни примирението между тях се осъществява с лекота, за други, между които е и Далчев, това е дълъг процес на отчаяна вътрешна борба за постигане на духовна яснота, а не на житейско равновесие. Поезията и философията се раждат от нарушеното равновесие в човешката душа. Философът търси причините, а поетът — утехата. Но ако за философа Далчев причините донякъде се изясняват, за поета Далчев утехата е мираж в пустинята на самотата — това е самотата на индивида, дръзнал да се оттласне от спасителния бряг на настоящето и по бързея на своето лично време да предприеме най-дългото и най-опасното пътешествие — навътре към себе си.”

АТАНАС ДАЛЧЕВ – български писател и преводач, роден на 12 юни 1904 г. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. Има забележително влияние в българската поезия. Сред смятаните негови ученици са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.
Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.

Умира на 17 януари 1978 г.