С фотодокументална изложба Новият български университет и Столичната библиотека ще отбележат 120 години от рождението на поета, преводач и литературен критик Атанас Далчев. Тя ще бъде открита на 12 юни от 17 часа в централното фоайе на библиотеката. 

Изложбата е озаглавена „Сънища през очилата“. Сред оригиналните издания могат да се видят стихосбирките на големия поет „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“(1928) с автограф на Кирил Христов, „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“(1943), „Стихотворения“ (1965) и „Фрагменти“ (1967) с автографи на Симеон Радев и съпругата му Бистра Винарова, сборниците „Прокълнати поети“ (1921), „Мост“ (1923) с негови стихове.

Далчев е представен и като преводач на книгите „Паскал“ и „Монтен“ (1942) в прочита на Франсоа Мориак и Андре Жид от "Библиотека „Безсмъртни мисли“. В експозицията са включени култови детски периодични издания „Весело славейче“, „Другарче за тебе“, „Детско знаме“ с негови творби за деца. 

Посетителите могат да видят и знакови артефакти – автентичната пишеща машина на поета „Erika“, международната Хердерова награда, която получава през 1972 г., семейни фотоси и оригинални издания на поета на чужди езици, предоставени от наследниците на Атанас Далчев.  

Постерите на изложбата представят както стихове, посветени на Далчев, и книги с автографи, подарени на бележития творец от известни български и чужди автори, сред които е и нобеловият лауреат Борис Пастернак и Анна Ахматова.

В рамките на Националния форум „120 години Атанас Далчев“ ще се проведат и четения, посветени на поета. Те са с участието на проф. д-р Божидар Кунчев, проф. Михаил Неделчев, проф. д.н. Пламен Дойнов, доц. д.н. Морис Фадел, доц. д-р Надежда Стоянова, д-р Илвие Конедарева, Борис Илиев и др. 

Предвидени са артистични прочити на Далчеви стихотворения и фрагменти от студенти на департамент „Театър“ от НБУ. В тях участват Никола Табаков, Тони Николов, Елена Рангелова, Мина Стойчева, Ерика Попова, Християна Стоименова. Актьорът Богдан Глишев се очаква да прочете стихотворения, посветени на Атанас Далчев. 

Предвидена е още прожекция на филма „Атанас Далчев – филмов силует“ (1969) на Радой Ралин и режисьора Николай Петков.

АТАНАС ДАЛЧЕВ е роден на 12 юни 1904 г. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. Има забележително влияние в българската поезия. Сред смятаните негови ученици са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.

Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.

Умира на 17 януари 1978 г.

 

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата