„Трябва да стане лично преживяване нуждата да имаме една непрекъснато възраждаща се идентичност, за да се промени тя, а не да е застинала веднъж завинаги." 

„Вярно е обаче, че преходът от майчин към някакъв друг език е истински "матрицид" (майцеубийство), особено ако в резултат човек започне да се изразява само на втория език, а връзката му с майчиния език придобие крайно ограничен характер." 

„Ние на Балканите всъщност сме Византия и аз съм много горда, че произхождам от този регион. А той не е добре познат на Запада. Вярно, това което е останало от Византия, се намира в състояние на културен упадък и ужасна икономическа бедност, поради което не е привлекателно за западняците.” 

„Интелектуалците, които са наричали себе си хуманисти, от различни идеологически формации, от различни страни и култури, счупиха оковите на феодална Европа, за да търсят не толкова отговори, колкото въпроси ...”

„Франция е струва ми се единствената страна, където политиците се гордеят, че пишат, и този вкус към езика, почти свещен, се споделя от всички социални класи, чак до най-скромния селянин..." 

 „В православието има, струва ми се, спряно духовно развитие отпреди Ренесанса. Може би наред с други причини и заради османската окупация, и това играе важна роля за изключването на тези страни от Източна Европа от европейския свят, ако не и нещо повече.”

„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист.”

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката.”

„Унижението е преди всичко неяснота.”

„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено  в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третият свят, престъпният свят нямат бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация.”

„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери начин за съществуване в отчуждението.”

„Назоваването на страданието, превъзнасянето му, дисектирането му на малки компоненти несъмнено е начин за ограничаване на скръбта.“


ЮЛИЯ КРЪСТЕВА – българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва френска филология през 1964 г. в СУ „Климент Охридски”. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише предимно на френски. Във Франция се посвещава на научна дейност - работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за нейния лидер Филип Солерс. Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет  (1974). В края на 70-те години завършва обучение по психоанализа. Сега е професор в парижкия университет „Дени Дидро”. Изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Член е и на Британската академия. През април 1997 г. получава ордена на Почетния легион. Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда. През 2008  г. основава международната награда „Симон дьо Бовоар”. Автор е на романите „Самураите”, „Старецът и вълците”, „Тереза моя любов” и др.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев