„Трябва да стане лично преживяване нуждата да имаме една непрекъснато възраждаща се идентичност, за да се промени тя, а не да е застинала веднъж завинаги." 

„Вярно е обаче, че преходът от майчин към някакъв друг език е истински "матрицид" (майцеубийство), особено ако в резултат човек започне да се изразява само на втория език, а връзката му с майчиния език придобие крайно ограничен характер." 

„Ние на Балканите всъщност сме Византия и аз съм много горда, че произхождам от този регион. А той не е добре познат на Запада. Вярно, това което е останало от Византия, се намира в състояние на културен упадък и ужасна икономическа бедност, поради което не е привлекателно за западняците.” 

„Интелектуалците, които са наричали себе си хуманисти, от различни идеологически формации, от различни страни и култури, счупиха оковите на феодална Европа, за да търсят не толкова отговори, колкото въпроси ...”

„Франция е струва ми се единствената страна, където политиците се гордеят, че пишат, и този вкус към езика, почти свещен, се споделя от всички социални класи, чак до най-скромния селянин..." 

 „В православието има, струва ми се, спряно духовно развитие отпреди Ренесанса. Може би наред с други причини и заради османската окупация, и това играе важна роля за изключването на тези страни от Източна Европа от европейския свят, ако не и нещо повече.”

„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист.”

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката.”

„Унижението е преди всичко неяснота.”

„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено  в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третият свят, престъпният свят нямат бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация.”

„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери начин за съществуване в отчуждението.”

„Назоваването на страданието, превъзнасянето му, дисектирането му на малки компоненти несъмнено е начин за ограничаване на скръбта.“

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА – българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва френска филология през 1964 г. в СУ „Климент Охридски”. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише предимно на френски. Във Франция се посвещава на научна дейност - работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за нейния лидер Филип Солерс. Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет  (1974). В края на 70-те години завършва обучение по психоанализа. Сега е професор в парижкия университет „Дени Дидро”. Изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Член е и на Британската академия. През април 1997 г. получава ордена на Почетния легион. Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда. През 2008  г. основава международната награда „Симон дьо Бовоар”. Автор е на романите „Самураите”, „Старецът и вълците”, „Тереза моя любов” и др.