„Самото понятие за граници в изкуството ми се струва абсурдно. В момента на големия триумф в такава роля като Борис Годунов аз чувствах, че съм само на прага на някакви тайнствени и недостижими покои. Колко е далеч, какъв дълъг път.“

 „Разказвам за всичко дребно, за дреболиите, за малките хора; но тези малки неща бяха от огромно значение за мен. Бях възпитан от тях…  дребните неща от живота като прах в кадифе проникват в сърцето, понякога го разтварят, а понякога го облагородяват.“

„Италианците са хора, които не знаят как и не искат да скрият импулсите на впечатляващата си душа.“

„Ех, господа, ако знаехте само колко унизително е чувството на глад! Щяхте да погледнете по друг начин на гладните хора, иначе щяхте да се отнасяте към тях.“

„Не всеки може да излезе от мазето и да се качи на сцената.“

„Душата не е задник, не може да излезе.“

„Аз изобщо не вярвам в изключителността на таланта без упорита работа. Без нея големият талант ще умре като пролетта в пустинята, без да си пробива път през пясъците.“

„Само птичките пеят безплатно.“

„Не се вълнуват само глупаците и покойниците.“

„Изкуството може да преживее времената на упадък, но то е вечно като самия живот.“

„Миналото не може просто да бъде отрязано с удар на брадва.“

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

ФЬОДОР ШАЛЯПИН – руски оперен бас, роден на 13 февруари 1873 г. Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. През 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз през 1922 г. и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Изявява се и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“. Създава и скулптури, рисува, притежава и литературна дарба. Умира на 12 април 1938 г.