„Нищо не може да се излекува без болка.“

„Мъжът е просто мъж. Но синът - това наистина е друго нещо."

„Любовта или я има, или я няма. Лесната любов изобщо не е любов.“

„Справедливото невинаги е правилно.“

„Когато нещо се връща към живот, винаги е болно.“

„Диапазонът от емоции, които съм изпитала като чернокож човек и като жена е по-голям от на някой, който не е нито едно от двете. Изглежда, че светът ми не се е свил, защото съм чернокожа писателка. Просто се е разширил.”

„Ако има книга, която много искаш да прочетеш, но все още не е написана, тогава ти трябва да я напишеш.”

„Коригирайте какво можете да коригирате и приемете като урок това, което не можете да коригирате.“

„Кажете ни какво е да бъдеш жена, за да разберем какво е да си мъж. Какво прави разликата? Какво е да нямаш дом, да бъдеш отделен от тези, които познаваш? Какво е да живееш в градове, в които не могат да понасят твоята компания?”

„Възможността на писателите да си представят какво е да си друг човек, да опознават непознатото и да мистифицират познатото е най-голямата им сила.”

„Сладките, луди разговори, пълни с половинчати изречения, мечти, фантазии и недоразумения са по-вълнуващи, отколкото разбираемите неща могат някога да бъдат.”

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

„Няма какво повече да бъде казано – освен защо. Но след като е трудно да се справиш със защо, човек трябва да се примири с как.”

„Ако ще потискаш някого, трябва да държиш и двата края на веригата. Ограничен си от собствената си репресия.”

„Не можеш да бъдеш егоист с тези, които обичаш.“

„Какъв е смисълът тоалетните да са разделени при днешните нрави?“

„Пиша за чернокожите по същия начин, по който Толстой не е писал за мен, 14-годишно момиче от Лорейн, Охайо. Не е нужно да се извинявам или да се чувствам с ограничени възможности, защото не пиша за белите хора – което всъщност не е точно така, тъй като в книгите ми има много персонажи, които са бели хора. Важното е да не чуваш гласа на критика, бял мъж, който одобрява написаното.”

ТОНИ МОРИСЪН – американска писателка, родена на 18 февруари 1931 г. За романа си „Възлюбена“ е удостоена с наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата. На български са издадени романите „Възлюбена“, „Джаз“, „Песента на Соломон“ и др.

Умира на 5 август 2019 г.