ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България
Преди няколко години гост в шоуто на Слави Трифонов бе Райна Кабаиванска. С тревога и болка световната оперна прима призова шоумена да направи нещо чрез предаването си за операта и класическата музика и за младите у нас, които го гледат и вече фатално се отдалечават от истинските стойности не само в изкуството, но и в живота. Той я изслуша привидно учтиво, а след като тя си замина разказа един от поредните си цинични и скудоумни вицове за някаква оперна певица, чрез който по присъщия си дебелашки, шутовски начин – се подигра с... операта! В това вече, за щастие спряно шоу, всяка вечер „високото” можеше да се принизи, а ниското да се „извиси” и да се представи като истинско и нормално. Къде ти: Верди да се мери с Криско или Азис?! Да, този водещ, изживяващ се сега като „предводител и спасител на нацията”, и сега, в следващото си шоу (за щастие, вече с малко зрители!) е в състояние да се изгаври по един най-грозен и злобен начин с човешкото и градивното, да профанизира всичко, стига да пожелае. Неговото самочувствие е направо безгранично. Тук не искам да се спирам на политическата дейност на Трифонов, за мен тя е по- вредна от чалга предаванията му, но това е тема за друг тип коментар.
Убеден съм, че нито този род предавания, нито такива явления като Слави Трифонов заслужават вниманието ни, за да се занимаваме с тях. Години наред този неуспял музикант- виолист възпитава в лош вкус и простащина младите хора.. А тези програми са „върхът на айсберга”, на целенасоченото от управляващите у нас, „опростачване на българската нация”. Бих добавил и обезбългаряването й”. Част от Плана „Ран“. Процес, който не може да не ни разтревожи сега, когато сме част от културна Европа, но непрекъснато губим националната си идентичност и култура. Когато цялото публично пространство се профанизира и чалгизира – от Слави до Криско, Кондьо, Глория и Азис, когато красивото, истинското, духовното се измества нагло от откровения кич, от рапа и чалгата – от масовата балканско- ориенталска и американска „култура”. И без съмнение, водеща тук е ролята на редица електронни медии, на повечето от частните кабеларки, обявили се гръмко за „национални” телевизии, както и за радиата от този род, които непрекъснато бълват диско, поп, рок, хеви метъл, рап, между новините, рекламите, филмите и безкрайните латиносапунки, индийски мелодрами и турски шербети, както и американските „гуп- екшъни” и предълги спортни предавания, срещи с самозвани лечители, екстрасенси, лъжливи гадателки и други подобни предавания...
Тези безкултурни, агресивни медии непрестанно, неуморно промиват мозъците на децата и младежите, за които рапът и чалгата са единствената „супермузика”, „върхът” в културата, докато Брамс и Бетовен са нещо смешно, остаряло и излишно. Много от местните „регионални” кабеларки си имат и отделни чалга канали, като техните оператори свободно пускат дори порноканали...
За повечето млади – част от тях зрителите на Слави (сега в неговата ТВ 7/8 – днес самата мисъл да влязат в операта или в концертната зала изглежда абсурдна, невъзможна.) Макар че той е завършил Музикалната академия като...виолист!, макар и неизкласил като такъв... Преди имахме специални национални, при това не на книга, а действащи, програми за музикално и естетическо образование: „Програма Леонардо”, „Програма Рьорих” и още редица други. Имаше голяма мрежа от добре уредени младежки домове и клубове. Младите бяха ангажирани с най-различни кръжоци, според интересите ми, ателиета, хорове, оркестрови, танцови и театрални състави. Освен училището и университета имаха и други културни и полезни занимания. И може да се каже, че нямахме толкова лумпени, простотия и престъпност, както е сега. Днес срещам ученици дори от елитни училища –езикови, математически, икономически, които нямат елементарна култура и възпитание.
Много опасно е, че сега младите слушат тази „музика”, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Това, че музиката може и да убива е вече доказано от медицината. Наистина, вината и на повечето от електронните медии е голяма. За тях музиката започва с Лили Иванова и свършва с Криско и Азис. Това е културата на БТВ и Нова. Там не знаят нито какво е опера, нито какво е симфоничен оркестър, кои са Бетовен или Верди, защото вече години наред не са излъчили дори един концерт, един спектакъл с голямата музика. Срамно, нали?! За съжаление, дори и БНТ, която е призвана да възпитава и да образова, напоследък обърна гръб на сериозната музика и изкуство – премахна телевизионния театър, студийното и архивното кино, оперния ден в сряда, забрави за балета, дори и за оперетата. И потъна в морето на естрадата и футбола. Канал 1 стана спортен.
И вместо едно образователно предаване за младите, които вече не знаят кои са Моцарт, Верди и Чайковски, измъдри чудото „Рок междучасие” с „крясъци и подскоци от джунглата”, както се изрази един мой познат учител по музика... Да, пораженията в духовната сфера у нас са вече твърде големи, особено в областта на образованието. А преди промените в цяла България, по подобие на „ Френска музикална младеж” („Jeunese musicale” от Париж ), функционираше с голям успех националното движение „Българска музикална младеж”, през което минаха няколко поколения млади българи. Тогава дори учениците от т.н. „заводски училища” знаеха кой Брамс и кой е Чайковски, ходеха редовно на опера и концерт. В родния си Русе, още срещам мои връстници, минали през прекрасните неделни утра на Русенската филхармония, водени от неуморния диригент- директор Илия Темков (уви, този прекрасен оркестър е вече съкратен от министъра- подигравка с българската култура!), познаваха и обичаха операта, голямото изкуство. За тези поколения вярвам, че операта и Бетовен не може да бъде обект на подигравки и пошли вицове като тези на несравнимия шоумен от BTV. Телевизия, в която откакто съществува не сме видели един оперен или театрален спектакъл, един сериозен концерт, стойностен игрален филм, в нея дори и на националните празници не се представя истинско изкуство.
Мисля, че двете министерства на просветата и на културата, в които се смениха толкова министри, един от друг по- несъстоятелни и дори направо вредни (върхът сред тях Рашидов и Ало- Банов), са призвани да образоват и да възпитават естетически и културно младите. Те имат важен, сериозен дълг пред нацията. От културна и европейска страна, дала на света толкова таланти, а на редица народи писменост и култура, определена от академик Дмитрий Личахов като „държава на духа”, да стигнем до доскорошното ниско равнище на южните си съседи. Но и там вече разбраха, че културата и изкуството са нещо изключително важно и започнаха да откриват театри, опери, фестивали, докато нашите недалновидни управници или ги закриват или ги обричат на бавна смърт като ги лишават от средства чрез измислените и нелепи „реформи” за „делегираните бюджети”. Ето в азиатска Турция, в Анкара, наскоро издигнаха голям и скъп паметник (приживе!) на тяхната оперна прима Лейла Дженчер. Направи го турската държава, докато у нас скромният бюст на Борис Христов бе изграден с дарения от почитатели... а паметници на „българския славей” Христина Морфова и на великия Гяуров все още няма...
Иска ми се да повярвам в онова, което се определя като историческа ли защо не... човешка справедливост. Дано някой ден в България да се стопи и да изчезне тази национална простащина, израз на която са тези предавания, тези медии и програми (за съжаление, допуснати от напълно излишния паразитен СЕМ!) и те бъдат завинаги забравени.
