АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Лично мен изобщо не ме интересува колко пари има г-н Трифонов. Но неговите избиратели със сигурност искат да разберат. И със сигурност сутрин-обед-вечер се питат: колко пари има Слави?

Защото именно г-н Трифонов, техният Слави, е подхранил в душите им тези чувства: вечната подозрителност и дори омраза към елитите, агресивната завист и желанието в крайна сметка да им мацнеш един в муцуната, че да запомнят за цял живот кога са лъгали и грабили българския народ. Но доколкото самият техен Слави, шоуменът и политически лидер г-н Станислав Трифонов, отдавна се е записал сред елитите в малка България, изведнъж се оказва, че същият този "български народ" сякаш трябва и на него да му мацне един в муцуната…

Как Слави влезе в собствения си капан

Г-н Трифонов пропусна да подаде имуществена декларация, но този пропуск бързо се оказа по-малката му грешка. Със своите увъртания, тръгнали първоначално през устата на г-н Тошко Йорданов и продължили после като гузни и неубедителни заклинания в профила му във Фейсбук, г-н Трифонов с гръм и трясък влезе в собствения си популистки капан. И за всички стана ясно, че патетичните клетви в името на "суверена" са били просто димна завеса, а г-н Трифонов се е записал не само сред елита, но и в списъка "всинца са маскари", който през годините се превърна в един от най-търсените продукти тъкмо на неговото шоу. А, както вече стана дума, една част от споменатия "български народ" наистина много държи да знае колко пари имат богатите - и страшно завижда.

Да, хората, които управляват страната, трябва да бъдат финансово и имуществено "прозрачни" - няма съмнение. Та нали всяко дори най-мимолетно подозрение, че са злоупотребили с властта, за да си набавят облаги, би трябвало да ги дисквалифицира като политици. Но когато въпросната страна е България, нещата изглеждат малко по-различно. Една сериозна част от гражданите на тази страна допускат години наред да ги управляват корумпирани политически структури - просто защото за тази част от гражданите то си е "в реда на нещата", пък и всеки измежду тях, когато му се налага, дава своя принос поне за малката корупция. С други думи: да си корумпиран не е грях, грях е обаче да си богат.

Как публиката ще накаже г-н Трифонов

Тъкмо това усещане беше култивирано у много хора в България през последните десетилетия - и то с активния принос на г-н Станислав Трифонов и неговото шоу. Това усещане, което изкорубва обществената йерархия, защото обявява за грях не толкова беззаконието, кражбите и корупцията, колкото самия факт, че си богат и принадлежиш към някакъв национален елит.

Допускам, че г-н Станислав Трифонов е спечелил парите си по честен начин - именно защото през тези десетилетия в България имаше достатъчно голяма публика за неговите популистки послания. Сега обаче се оказва, че точно спечелените по този начин пари и статут разгневяват тази публика (възпитана тъкмо от него да бъде гневлива) - и тя ще го накаже на следващите избори.

Защото отсега се вижда, че г-н Трифонов ще остане извън следващия парламент.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща.“

Светослав Рьорих, руски художник и философ, роден на 23 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.