АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Лично мен изобщо не ме интересува колко пари има г-н Трифонов. Но неговите избиратели със сигурност искат да разберат. И със сигурност сутрин-обед-вечер се питат: колко пари има Слави?

Защото именно г-н Трифонов, техният Слави, е подхранил в душите им тези чувства: вечната подозрителност и дори омраза към елитите, агресивната завист и желанието в крайна сметка да им мацнеш един в муцуната, че да запомнят за цял живот кога са лъгали и грабили българския народ. Но доколкото самият техен Слави, шоуменът и политически лидер г-н Станислав Трифонов, отдавна се е записал сред елитите в малка България, изведнъж се оказва, че същият този "български народ" сякаш трябва и на него да му мацне един в муцуната…

Как Слави влезе в собствения си капан

Г-н Трифонов пропусна да подаде имуществена декларация, но този пропуск бързо се оказа по-малката му грешка. Със своите увъртания, тръгнали първоначално през устата на г-н Тошко Йорданов и продължили после като гузни и неубедителни заклинания в профила му във Фейсбук, г-н Трифонов с гръм и трясък влезе в собствения си популистки капан. И за всички стана ясно, че патетичните клетви в името на "суверена" са били просто димна завеса, а г-н Трифонов се е записал не само сред елита, но и в списъка "всинца са маскари", който през годините се превърна в един от най-търсените продукти тъкмо на неговото шоу. А, както вече стана дума, една част от споменатия "български народ" наистина много държи да знае колко пари имат богатите - и страшно завижда.

Да, хората, които управляват страната, трябва да бъдат финансово и имуществено "прозрачни" - няма съмнение. Та нали всяко дори най-мимолетно подозрение, че са злоупотребили с властта, за да си набавят облаги, би трябвало да ги дисквалифицира като политици. Но когато въпросната страна е България, нещата изглеждат малко по-различно. Една сериозна част от гражданите на тази страна допускат години наред да ги управляват корумпирани политически структури - просто защото за тази част от гражданите то си е "в реда на нещата", пък и всеки измежду тях, когато му се налага, дава своя принос поне за малката корупция. С други думи: да си корумпиран не е грях, грях е обаче да си богат.

Как публиката ще накаже г-н Трифонов

Тъкмо това усещане беше култивирано у много хора в България през последните десетилетия - и то с активния принос на г-н Станислав Трифонов и неговото шоу. Това усещане, което изкорубва обществената йерархия, защото обявява за грях не толкова беззаконието, кражбите и корупцията, колкото самия факт, че си богат и принадлежиш към някакъв национален елит.

Допускам, че г-н Станислав Трифонов е спечелил парите си по честен начин - именно защото през тези десетилетия в България имаше достатъчно голяма публика за неговите популистки послания. Сега обаче се оказва, че точно спечелените по този начин пари и статут разгневяват тази публика (възпитана тъкмо от него да бъде гневлива) - и тя ще го накаже на следващите избори.

Защото отсега се вижда, че г-н Трифонов ще остане извън следващия парламент.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 77 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?