СТАНОВИЩЕ

на българската секция от Клуба за българо-македонско приятелство и добросъседство по отношение декларацията на Министерството на външните работи за македонския език

С настоящото бихме искали да изразим отношението си към документа на МВнР, който изрично подчертава, че България продължава да не признава македонския език. Според нас подобна декларация ненужно усложнява и пречи на процеса на сближаване между Република България иРепублика Северна Македонияи обслужва интересите на субекти от двете страни на границата, превърнали конфликта в поле за печелене на дивиденти. 

Създаването на модерни официални книжовни езици е сложен исторически процес, продължил в Европа от  XVI до XX век. В него е възможно върху исторически една и съща диалектна основа, но порадиразлични исторически, културни и политически фактори,  да се оформи повече от един книжовен език. 

Македонският книжовен език, формиран върху диалекти, останали по исторически и политически причини извън процесите на създаване на българския книжовен език,  съществува поне от 70 години иима своя собствена сложна съдба. Той отдавна не е „диалект на българския“, защото за разлика от всеки диалект, обслужва цялостно всички сфери на обществения живот – ползва се официално в училища, болници, административни служби, във войската и полицията, в науката и изкуствата. На него е създадена собствена литературна традиция, която има свои значими постижения. Македонският език и македонската литература се изучават в редица от най-престижните университети в света, ползват се не само гражданите на Северна Македония, но и влиятелна македонска диаспора.На македонски се подписват международни договори, а останалите 26 членки на ЕС имплицитно признават, че след евентуалното приемане на Северна Македония в ЕС, този език автоматично ще стане един от официалните езици на съюза. 

Но най-важното е, че македонскиятезик е роден, майчин, вече за поколения македонци. За хората, родени и отрасли с него, той е точно толкова интимен, близък и свещен, колкото българският език е за българите. Той не може да им бъде отнет, без да бъде накърнена по несправедлив и обиден за тях начинсобствената им идентичност. 

Посочената културна и езкзистенциална вкорененост, универсалната функционалност и дългото историческо битие на македонския език правят невъзможно да се твърди, че такъв език не съществува, че е изкуствено направен и е просто резултат от някаква си „вторична кодификация“ (с последното, впрочем, не се казва нищо  - всеки книжовен език стъпва върху широка диалектна база и е свързан с процеси на кодификация и стандартизация, а няма критерий, който да определи коя кодификация е „първична“ и коя – „вторична“).

Затова българската секция на Клубаза българо-македонско приятелство в България намира за ненужна и контрапродуктивна поредната декларация на Министерството, с която македонският език „не се признава“.  Нито една книжовна и езикова норма,с която се идентифицират хиляди, ако не милиони хора, не се нуждае от специално разрешение за своето съществуване. Подобни публични жестове отдалечават позицията на Министерството на външните работи, а и на България,от ценностите на демокрацията и взаимното уважение. Неразбираема  за другите членове на ЕС (например непрозрачната формулировка „Българският език има шест регионални писмени форми,  три от тях се основават на диалекти, три на книжовния език)“, декларацията води единствено до продължаващо недоумение и до изолация на нашата страна в ЕС. Тя в никакъв случай недопринася за интеграцията на Западните Балкани. Ако Република Северна Македония бъде приета за пълноправен член на ЕС, това трябва да стане без обидни за македонците  и непонятни за останалите членове на Съюза уговорки. Продължаващото политическо обединение на ЕС в ситуация на война и енергийна криза е по-важно;  историческите и езиковедските спорове трябва да бъдат загърбени, което не значи, че ще бъдат изоставени. Но е погрешно те да диктуват политическия дневен ред.