Сайтът desebg.com публикува онлай строго секретен от особена важност план на ТВО „Белене” относно: Приемане, настаняване и отпочване на следствие на враждебно-престъпните елементи, които ще бъдат изпратени в поделението от София.

Става въпрос за така наречените от комунистическия режим „хулигани”. В столицата са извършени масови арести на младежи в началото на 1958 г. Поводът е приетото от ЦК на БКП решение за борба с хулиганите на 21 януари 1958 г., предложено лично от първия секретар на партията Тодор Живков. С него е наредено МВР-ДС да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Операцията, назована като „мероприятие Мълния”, е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, една от най-зловещите фигури в БКП и дясна ръка на Живков в МВР и Държавна сигурност, по-късно отговорник за създадения през 1959 г. лагер край Ловеч.

Към 10 февруари 1958 г. задържаните при акцията са 1328 души. 180 са освободени – една трета от тях са деца на партийния и интелектуален елит, задържани за „хулиганско” облекло, а останалите са тежко болни или инвалиди. В лагера „Белене” попадат 167 непълнолетни младежи, като най-малкият лагерист е 12-годишен. От непълнолетните 34 са момичета. Значителна част от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. „Вината” им е, че не спазват ограниченията, наложени от комунистическия режим върху свободното пътуване, дрехите, с които се обличат, слушането на западна музика.

От документа, върху който е поставен най-високия гриф на секретност „Строго секретно от особена важност”, става ясно, че по линия на Държавна сигурност в „Белене” са изпратени 1621 души, а по линия на Народната милиция 345 души. Планът предвижда при пристигането им в Белене внушителната група да бъде конвоирана до Втори обект на остров „Персин”, където през 1949 г. правителството на БКП начело с Васил Коларов организира най-големия лагер за политически противници на комунистическия режим в България.

За арестуваните по линия на ДС е предвидено да бъдат настанени в нов обект, изграден на мястото на оборите. Задържаните по линия на милицията е трябвало да бъдат настанени в помещенията, където са държани криминалните въдворени. Планът предвижда провеждане на следствие на въдворените „хулигани” като в лагера е изпратена група от 6 следователи.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

Джузепе Верди, италиански композитор, роден на 10 октомври преди 213 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...