Асоциацията на европейските журналисти в България изразява възмущението си от начина, по който редица централни медии отразиха информацията за убийството на 16-годишния Георги Игнатов от София.
В часовете след убийството в електронните издания на водещи медии и интернет сайтове бяха публикувани снимки, на които се виждаше тялото, лицето и раните на убитото момче. Беше разкрита и неговата самоличност, вероятно преди за това да знаят и близките и родителите му.
На следващия ден водещи български всекидневници излязоха на първа страница със снимка от местопрестъплението и тялото на момчето. На някои от тях лицето му беше скрито, на други не. До снимката на убитото момче бяха публикувани негови изображения взети от профила му във Facebook.
Електронни и печатни медии се съревноваваха за намирането на по-оригинален ъгъл в отразяване на смъртта на момчето. В национална телевизия беше излъчено интервю от негови съученички, настанени на пейка до местопрестъплението и разпитвани за факти около инцидента и убитото дете.
Неведнъж в наши позиции сме изразявали своето възмущение от съществуващата масова практика сред български медии при отразяването на трагични събития да публикуват снимки и информация, която засилва мъката на близките на пострадалите от тежки престъпления.
МВР и медиите – на страната на жертвата или на престъпника?
Няма легитимен интерес, който да оправдае публикуваните изображения и информация. Публикуването на кадър в близък план на убитото непълнолетно момче, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност – събитието е обществен факт и не е прикрито от институциите.
Публикуването не добавя по никакъв начин значителна по своята същност информация към съобщението на медиите. В същото време то е унизително за паметта на детето и засилва мъката на неговите близки и роднини. Тенденциозните публикации, в т.ч. и на експлицитни изображения, могат да нанесат тежки травми на десетките му съученици и хиляди връстници. Същата опасност създава и активното въвличане на други деца – връстници на жертвата, в десетките репортажи и публикации по темата.
Освен това, подобно поведение от страна на медиите представлява нарушение на Етичния кодекс, в който е записано, че няма да се възползваме от неопитността и доверчивостта на децата, няма да публикуваме информация или снимки за личния им живот и ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.
Не на последно място, изразяваме своето притеснение, че присъстващите на местопрестъплението служители на МВР не са направили всичко възможно, за да запазят достойнството на пострадалия. Даваме си сметка, че тяхната задача – извършването на неотложните процесуално-следствени действия, е от първостепенна важност и налага повишена прецизност и внимание. В същото време скриването на тялото на пострадалия стана със закъснение и така не беше възпрепятствано заснемането му.
Освен това, в първите часове след инцидента в редица медии бяха публикувани имената и възрастта на момчето, както и името на училището, в което е учил. Ако тази информация е изтекла от МВР, очакваме виновните служители да бъдат установени и наказани. В противен случай органите на реда с действията и бездействията си стават тих съратник на хищническото отразяване на трагичното събитие.
В преамбюла на Етичния кодекс на българските медии ние сме се съгласили, че журналистите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.
Обръщаме се към българските медии с призив да премахнат въпросните изображения и да съобразят бъдещото отразяване на трагичното събитие с принципите на журналистическата етика и да не забравят, че като журналисти ние изпълняваме обществена функция, която изключва причиняването на болка и страдание.
Ще изпратим настоящата позиция с необходимата техническа информация и правна аргументация до Комисията за журналистическа етика, ДАЗД и МВР.
