Йън Фрейзър „Леми“ Килмистър е английски музикант – певец и бас китарист, роден през 1945 година. Основател е на рок група „Моторхед”. За него казват, че няма човек, който е взел повече наркотици, изпил е повече бърбън и е спал с повече жени. На 24 декември навърши 70 години. На 26 декември е диагностициран с рак. Умира на 28 декември. Списание „Hit Parader” го включва на 48-а позиция в листата си „100 най-велики метъл вокалисти за всички времена“. Предлагаме ви интервю с Леми Килмистър, дадено за „Шпигел” на 6 юли тази година по повод 40-годишнината от основаването на групата. 

----------

„Моторхед” е нарицателно за пристрастени към амфетамините. Каква роля изиграха наркотиците при основаването на групата?

- Никаква. Наистина тогава експериментирахме с всичко, което можеше да се намери. 

Как стои въпросът с наркотиците към днешна дата?

- Най-тежките времена минаха. По-рано ние никога не сме били послушни граждани, но сега няма начин където и да е по света да ни арестуват за притежаване на дрога. Но пък ме дразни, че разни хлапета ги закопчават за няколко грама хашиш. Когато в напреднала възраст трябва да си във форма, наркотиците помагат. Дълго време едно шише уиски на ден си беше еликсир. След това минах на водка с портокал. 

Много рокзвезди станаха жертви на дрогата – между тях и ваши приятели от Sex Pistols и AC/DC. Къде се объркаха нещата?

- Наркотиците са дяволска работа, които човек не трябва да докосва. Аз винаги съм бил против хероина, който погуби най-много хора. Добре е да се знае къде минава границата. 

Преди 40 години основахте „Моторхед. Помните ли датата? 

- Не. Всичко ми се губи в тогавашната наркотична мъгла. Сигурно е, че беше през лятото на 1975 г. Но датата няма никакво значение. „Моторхед” все още „сритва задници” – ние сме на турнета 7 месеца в годината. 

Удивително е, че оцеляхте толкова дълго като рокгрупа. На 24 декември ставате на 70 г. – не остаряхте ли за рокенрол?

- Рокенролът определено не е за стари хора. Нашата тайна се състои в това, че ние все още сме деца. Все още с удоволствие се качваме на сцената и феновете ни усещат това. Специално в Германия ни обичат цяла вечност и ние сме много благодарни за това. 

Вярно ли е, че първата ви бас китара сте я спечелили на лотария?

- Да, така е. Беше германска и ми се падна на една лотария на лондонското летище Хийтроу. Оттогава съм басист – стана съвсем случайно. 

Музиката ви е дива и шумна. Имате нужда от това, за да наваксате детството си ли?

- Детството ми беше относително тежко, израснах без баща. Като възрастен го видях само веднъж – вероятно съвестта го гризеше. 

Мачо ли сте?

- Откъде да знам? Отгледан съм от майка ми и баба ми, които ме учеха да съм вежлив с жените, да ги уважавам. 

Ако млад човек иска да чуе за първи път "Моторхед", коя песен ще му препоръчате? 

- Естествено "Ace Of Spades".

 

(със съкращения)

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...