Лондонският вестник "Дейли телеграф" публикува списък със стоте най-добри романа на всички времена, съобщи "Сега". Класацията е на литературни критици. 

На първо място е класиран романът "Мидълмарч" на английската писателка Джордж Елиът (1819-1880).

На втора позиция се нарежда "Моби Дик" на американеца Херман Мелвил (1819-1891), а Лев Толстой (1828-1910) е на трето място с романа си "Ана Каренина". Четвърти и пети са "Портрет на една дама" на Хенри Джеймс (1843-1916) и "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад (1857-1924).

В топ 10 са влезли и "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст (1871-1922), "Джейн Еър" на Шарлот Бронте (1816-1855), "Позор" на съвременния класик Дж. М. Кутси, роден през 1940 г., "Мисис Далауей" на Вирджиния Уулф (1882-1941). В десетка е и "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.