КРИСТОФ ЩРАК, DW
Тома Аквински е роден през 1225 г. в Рокасека, на 120 километра югоизточно от Рим, в семейство със знатен произход. Както е било обичайно по онова време, родителите искали синът им да получи добро образование в прочутото по онова време бенедиктинско абатство Монте Касино.
Но Тома устоял на техния натиск и вместо това станал монах доминиканец, защото искал да бъде последовател на Франциск от Асизи (1182-1226) и също като него да води монашески живот в бедност и молитви към Бога. Тома получава религиозно образование, а по-късно следва в Болоня и Неапол, където постепенно навлиза и в зараждащия се академичен свят. Той се премества в Париж, учи в новия, но вече авторитетен университет там, а през 1248 г. заминава за Кьолн заедно с Алберт фон Лаунинген, който по-късно става известен като Албертус Магнус (около 1200-1280 г.).
Звезда на богословската мисъл
Скоро самият Тома става академичен преподавател - той е първият професор от ордена на доминиканците - в Париж, а след това в Рим и Неапол. Живее в различни градове на Италия и преподава теология дори в двора на папата. Тома Аквински умира на 7 март 1274 година едва 49-годишен. 50 години след смъртта му папа Йоан ХХII го обявява за светец. Андреас Шпеер, професор по философия в Кьолнския университет твърди, че Тома Аквински е бил това, което днес бихме нарекли "интелектуалец".
Чак до ХХ век Тома Аквински е звезда на богословската мисъл. Най-известното му произведение, незавършената "Сума на теологията", е нещо като проект за цялото богословие и оформя мисленето на Католическата църква чак до модерната епоха. Неслучайно през 1879 г. папа Лъв ХIII обявява томизма - учението на Тома Аквински - за официална философия на католицизма.
Тома Аквински се застъпва за връщане към радикалния християнски начин на живот в Доминиканския орден. Това реформаторско движение проповядвало живот в съответствие с евангелските принципи - бедност, целомъдрие, послушание - и най-вече липса на имущество.
„Едно от най-тежките престъпления“
Тома Аквински е бил убеден, че вярата и разума не бива да се противопоставят и изгражда синтез между някои нови философски идеи и християнското учение. Философските му размишления са повлияни както от Аристотел, така и от ислямски и еврейски мислители. Голяма част от разсъжденията му звучат съвсем съвременно и днес.
Богословът е призовавал към дисциплина на мисълта. Известен е неговият призив: „Формулирай прецизно, осмелявай се да мислиш!“ А също и: „Мисли, преди да говориш!“. Бил е изключително критичен към така често срещаните в наши дни фалшиви новини. Казвал е, че всеки, който умишлено лъже и разпространява неверни мнения, влиза в противоречие с човешкия разум и върши едно от най-тежките престъпления, които човек може да извърши.
“Европа не е пъпът на света”
Андреас Шпеер, директор на Института "Тома Аквински" към Кьолнския университет, говори и за широките мисловни хоризонти на средновековния философ, който е бил убеден, че светът е „многоезичен, многоетнически и многорелигиозен".
Великите арабски и еврейски мислители от времето на Тома Аквински са били тези, които разширяват мирогледа му за Европа и света. Тома Аквински е знаел, "че Европа не е пъпът на света" – мисъл, която и днес би могла да даде повод за размисъл, казва философът Шпеер.
