Към края на 1944-а година съюзниците наближават, а в концентрационния лагер Аушвиц затворниците подготвят въстание. Но те се нуждаят от оръжие и въпросът е на кого да бъде поверена отговорната задача? В кореспонденцията на групата бунтовници с дата 26 ноември 1944-а фигурира и следното изречение: "Изпратете взрив чрез сестрата".
Дали "сестрата" успява, не е известно. Въстание в Аушвиц така и не избухва, може би защото само два месеца по-късно лагерът е освободен от Червената армия. Но "сестрата" съществува - става въпрос за медицинската сестра Мария Щромбергер от лечебницата на концентрационния лагер Аушвиц. Австрийката от Каринтия неведнъж е внасяла тайно оръжие и взривове, носела е новини на затворниците, които е лекувала в лагера и ги е спасявала от смърт.
Историкът Харалд Валзер от години проучва нейната история, която сега разказва в новата си книга "Един ангел в ада на Аушвиц". Взел е заглавието от бивш концлагерист-поляк, който е наричал Щромбергер точно така, пише вестник "Ди Цайт".
Тя носи поща, храна и оръжие
Австрийката от Метниц, провинция Каринтия, първо работи като помощничка в кухня и се грижи за родителите си, след което преминава обучение за медицинска сестра. Когато го завършва, решава да даде своя принос за съпротивата срещу националсоциалистите и заминава за Полша. Там първо работи в инфекциозно отделение, а по-късно заминава за Аушвиц. "Искам да видя нещата отвътре, сигурно ще мога да помогна някак", пише тя в писмо до сестра си.
Но това, което заварва в Аушвиц, надхвърля и най-лошите й представи. От работното си място в лечебницата на лагера тя всеки ден гледа газовата камера и крематориума. Броени дни след пристигането си в лагера тя припада, когато затворник се самоубива пред очите й. Постепенно Щромбергер се сприятелява с концлагеристите и не след дълго е завербувана от представители на съпротивата да стане техен куриер.
Така "сестрата" се превръща не само в таен вносител на новини отвън, но и в доставчик на оръжие и храна, в защитник на затворниците от садистичните есесовски офицери. През ръцете й преминават безброй документи с доказателства за вършените в Аушвиц престъпления. Някои от информациите стигат до външния свят и се разпространяват, включително чрез позиви. Надеждата на съпротивата, че съюзниците ще използват тази информация за целенасочени бомбардировки на железопътните линии или на газовите камери, за да бъде спряно масовото избиване на хора, обаче не се оправдават, се отбелязва в публикацията.
Щромбергер става водеща фигура на съпротивата в Аушвиц. Старшата медицинска сестра не буди подозрение у ръководството на лагера и може да се движи сравнително свободно. Което обаче не означава, че не се е намирала в опасност.
"Беше ни като майка"
Краят на войната заварва Мария Щромбергер при сестра й в Брегенц. Тогава австрийските власти и френските окупационни сили активно издирват бившата старша медицинска сестра от Аушвиц. През 1946-а година тя дори попада в лагер във Форалберг, но бивши затворници от Аушвиц я спасяват. Полският комунист и бъдещ министър-председател Юзеф Циранкевич, който е един от водачите на съпротивителното движение в Аушвиц, се застъпва за нея пред французите и те я освобождават.
Оцелели от Аушвиц я описват като "майка" - например роденият през 1921-а година Едвард Пис: "Тя наистина ни беше като майка - на всички ни", казва той пред електронното издание Ö1. А бившият концлагерист Херман Лангбайн допълва: "Други се правеха на слепи и глухи, когато научаваха нещо важно. Мария Щромбергер винаги търсеше истината".
До смъртта си през 1957-а година Мария Щромбергер остава да живее при сестра си в Брегенц.
