Награда на името на актьора Георги Георгиев – Гец ще бъде учредена в Елена по повод 100-годишнината от рождението му. Тя ще отличава изявени актьори от киното и театъра, уточняват от регионалните медии

На 2 октомври в Художествената галерия в Елена ще бъде дадено началото на честванията. Синът на актьора Данаил Георгиев ще сподели спомени за баща си, а председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев ще открие фотоизложбата „100 г. Георги Георгиев – Гец“. След това ще бъде обявена новоучредената награда.

На 3 октомври в НЧ „Просвета – Разпоповци 1881“, където Гец изиграва първите си роли, ще бъдат представени спомени и видеоклипове от живота и творчеството му. Програмата включва и рецитал „За живота и за изкуството с мисли на Гец“, както и фотоизложбата „Гец в киното, театъра и живота“.

Годишнината му ще бъде отбелязана и на 5 октомври в Народния театър в София с фотоизложба, посветена на творческия му път в театъра и киното.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - ГЕЦ е роден на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на Елена. Израства в скромно семейство и още от детството си е свързан с читалищния театър. Именно на местната сцена прави първите си стъпки като актьор – преживяване, което по-късно го отвежда към професионалния театър.

След като е приет във ВИТИЗ, Гец завършва актьорско майсторство и през 1953 г. става част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. На неговата сцена той се утвърждава като един от водещите български актьори и играе в продължение на близо четири десетилетия. Сред значимите му театрални превъплъщения са образи от българската класика като Златил в „Боряна“, Странджата в „Хъшове“, Чорбаджи Марко в „Под игото“ и Йордан Герака в „Гераците“.

Паралелно с театъра Гец изгражда впечатляваща кариера в киното и телевизията. Още като студент се появява във филма „Утро над родината“, а през следващите десетилетия създава десетки запомнящи се образи. Сред най-известните му филми са „Най-дългата нощ“, „С дъх на бадеми“, „Осмият“, „Зарево над Драва“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Селянинът с колелото“, „Равновесие“ и „Под игото“.

Особено място в творчеството му заема ролята на Йордан във „Селянинът с колелото“. За изпълнението си Гец получава награда за мъжка роля на Московския международен кинофестивал през 1974 г. Филмът и образът на обикновения човек, изигран с голяма човешка достоверност, се превръщат в едни от емблематичните моменти в кариерата му.

Гец се отличава с изключителна отдаденост към професията. За редица свои филми сам изпълнява сложни и опасни сцени, без каскадьор-дубльор. Творческият му диапазон обхваща както драматични и трагични персонажи, така и комедийни и характерни роли.

През своята кариера Георги Георгиев – Гец създава над 70 театрални и десетки филмови образи, работи в телевизията и радиото и се превръща в едно от разпознаваемите лица на българското актьорско изкуство през втората половина на XX век. Житейският му път – от читалищната сцена в Разпоповци до Народния театър и голямото кино – остава пример за последователност, трудолюбие и пълна отдаденост на актьорската професия.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...