Книгите, които се издават сега, значително набъбват като страници в сравнение с издаваните преди 15 години. Става дума за поне 25% повече съдържание, се казва в анализ, публикуван от theguardian.com. 

Изследване на над 2500 книги, попаднали в списъка с бестселъри на „Ню Йорк таймс”, показва, че средният обем на книгите през 1999 г. е бил 320 страници, а през 2014 г. – 400. 

Сред причините за набъбването на съдържанието са електронните книги, които понасят всякакъв увеличен обем при миниатюрни разходи, така и културна промяна, твърдят експерти, помолени да коментират тенденцията. Според тях ярко се отличават онези читатели, които обичат дълги и напоителни четива и заради тях авторите се стараят да разказват пространни сюжети. Това са хората, които бягат от кратките жанрове, които ги заливат от онлайн медиите, и търсят съвсем друг тип удоволствие. 

Най-обстойно засега пишат американците – начело с Джонатан Франзен. Във Великобритания обаче му съперничат Хилари Мантел с обемните си исторически произведения, Джоан Роулинг с дебелите си романи, дори ЕЛ Джеймс с безкрайната си еротична тетралогия. Рекорда би и новозеландката Елинор Катън, която взе „Букър” със „Светилата” – обемен роман във викториански стил. 

Според литературен агент, анкетиран по темата, електронните книги не са най-важният двигател на трупането на обем при днешните книги. Той цитира проучване, че само 60% от купените е-книги се четат, останалите си стоят в четците непрочетени. 

Манията по дебелите книги обаче винаги е съществувала. Обяснението за нея в днешното забързано време, в което информацията ни залива отвсякъде е възможността да седнеш в удобен стол, да изключиш телефона си и да потънеш в един друг свят за дълго. 

Така че купувайте дебели книги за Коледа.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...