Книгата „Бай Иван. Безпристрастният свидетел Иван Христов Юскеселиев – фотожурналист (1887 – 1947)” ще бъде представена на 12 декември от 19 ч. в столичната галерия „Фотосинтезис”. Двуезичното издание ще бъде представено от историците Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН,проф.д-р Евгения Калинова и проф. д-р Искра Баева от Историческия факултет на СУ„Св. Климент Охридски“, Васил Т. Василев, юрист и публицист и Иво Хаджимишев, съставител на книгата.
Иван Юскеселиев, известен на всички от българскатажурналистическа гилдия като „Бай Иван“, е един от най-изявените майстори на репортажнатафотография отонова време.
Изпращане на цар Борис III.Погребението на цар Борис III.
Навсякъде по пътя траурният влак е придружаван от големи групи
хора,
излезли да се простят с царя, септември 1943 г.
Фотография: Иван Юскеселиев
Атанас Армянов, народен обвинител пред Първи състав на Народния съд, адвокат в София, по време на разпит на царските съветници. Зимата на 1944-45 г. Фотография: Иван Юскеселиев
ИВО ХАДЖИМИШЕВ, автор на предговора:
Тримата братя Иван, Любен и Васил са родоначалницина четирите поколения професионални фотожурналисти Юскеселиеви. Ако се съберат на едно място (а може битова не е лоша идея) творбите на всички Юскеселиеви,може да се получи невероятно богата картина – свидетелство и преди всичко правдивдокумент за историятана България в рамките на едно столетие.
От творчеството на родоначалника на тази плеяда фотожурналисти, Иван Христов Юскеселиев, са останалидо наши дни над пет хиляди кадъра в сравнително тежко състояние с преобладаващо политическо и протоколно съдържание. Изображенията върху черно-бели стъклени фотографски плаки са 105. Останалите негативи от ролфилми 4,5/6 и 6/9 см са заснети с легендарните Zeiss Ikon,а стотици лайка формат кадри – с един от първите внесени в България фотоапарати Contax.
В периода 1920-1933 той работи за вестниците „Политика“ и „Свободна реч“, а след това до 31 декември 1944 година снима за вестниците „Утро“, „Дневник“ и „Илюстрована седмица“. От 1945 година работи за вестниците„Народ“ (орган на Българската социалдемократическапартия) и „Изгрев“(издание на кръга „Звено“). Издъхва на15 февруари 1947 година едва 59-годишен.
