ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

През 1970 година по повод една „велика стогодишнина” от  гигантомантското честване на която направо ни дойде до гуша,  русенските партийни другари, вместо да ремонтират Театъра и Операта, поръчаха на румънския скулптор Борис Караджа да извае от бронз величествената фигура на „вожда на световната революция”, която така и не се състоя.

Борис Караджа (1906, Балчик – 1982, Букурещ) беше свързан с другарите от дунавската ни столица, начело с небеизвестния Петър Данаилов, ремсист, партсекретар, министър, дипломат, а след 1989 изтъкнат... ”писател” и масон  – вкарваше без проблеми техните разглезени отрочета в букурещките университети. Паметникът му беше доволно уродлив  като повечето от този род и се оказа… копие на букурещкия. През последните години от „Златната епоха Чаушеску”  нашите съседи неведнъж се опитваха да го взривят в знак на протест срещу омразния им диктатор. Но мастодонтът се оказа доста солиден и акциите им все не успяваха. Русенският беше демонтиран  през 1990, въпреки „живата верига” от другарите съветофили от града. Те и досега оплакват този „шедьовър на скулптурата”. Същият този, Борис Караджа, направи още един недоносен паметник, на великия българин Любен Каравелов, преживял последните си години в Русе. И разбира се, русенските другари го позлатиха за тези „произведения на изкуството”. Сложиха го на централния площад, но поради недоволството на русенци, които не го харесаха, го преместиха в тиха алея в Младежкия парк.

През 1975 година другари от по-нисък ранг, но доста инициативни и енергични, от  русенското село Новград, тогава потънало в бурени и мръсотия, решиха да издигнат и те паметник на вожда. За автор, разбира се, беше отново поканен „нашия човек”, Борис Караджа, член на ЦК на РКП и както се разбра, от български произход. Тук ще вметна факта, че РКП е основана през 1921 година от българина Кръстю (Кристиан) Раковски, станал по-късно съветски другар, както другарите Георгий Михайлович Димитров и Василий Коларов и техните днешни приемници.  А паметникът – дело  на румънския другар, същото такова уродливо копие в умален вид, обаче оцеля.

Сега той е атракцията в това скромно българско село. Минаващите оттам наши, румънски и чужди туристи се спират да видят този „шедьовър” на монументалното изкуство. Да поднесат цветя, да се снимат за спомен, сега в 21 век пред фигурата на „гения на революцията”, объркал историята на Русия и света през 20 век. Наистина, уникат!

Да, това е наистина, интересно, но още по-интересно се оказа, че земята върху която преди 36 години е бил издигнат паметника, бе наскоро реституирана. Това са 700 квадратни метра, отчуждени през 60-те години на миналия век за изграждане на сграда за "Напоителни системи", спомнят си местните. Вместо това обаче на общоселско събрание се решило на мястото да бъде поставен паметник на Ленин, тъй като местното ТКЗС тогава носело името на съветския вожд. Парите били осигурени от т.нар. самооблагане, при което 2% от заплатата на всеки жител е влизал в местната хазна.

Преди време финландски бизнесмен предложил на общината 27 000 долара, за да го демонтира и отнесе в Хелзинки, но селяните не се съгласили.

Наследничката  на този парцел земя, оказал се в наше време в центъра на селото земята възстановила на общината 700 лева – само по лев на квадрат, които нейните родители били получили навремето, след Девети септември, за отчуждаване на имота. Наистина, скромна сума. 

Жената е агроном по професия и живее във Велико Търново, твърдят жителите на Новград. Според тях въпросната дама нямала намерение да премахне  паметника. Може и да е почитателка на Ленин.  Решила да го остави на оаабщината. А кметът бил много доволен, че единствената атракция в село Новград щяла да бъде съхранена за бъдещите поколения.

Нещо като спомен за „доброто старо време”, според някои от живеещите тук.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...